Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
— Те се биха смело — забеляза майорът, макар да знаеше, че не бива да произнася тези думи, но му беше неприятно да чува как наричат боклуци хората, с които се е сражавал. Асети, бунтовници, врагове — така да, обаче боклуци…
Младият човек, с когото спореха, го изгледа и после каза:
— Ти явно много ги обичаш, а? Ония мръсни типове?
— Убивал съм ги при възможност — учтиво отвърна Теяйо и смени темата. Въпреки че заемаше по-висок пост в командването, неговият събеседник бе ога, най-низшият ранг вайот, и да го оборва по-нататък щеше да бъде проява на лош тон.
Те бяха надменни, той — чувствителен. Някогашното време на весело, вярно другарство бе останало само смътен спомен. Шефовете изслушваха молбата му да бъде отново възстановен на активна служба и го препращаха безкрайно от един отдел към друг. Нямаше право да живее в казармите, ами да търси квартира като цивилен. На половин заплата не би могъл да си позволи разточителство и скъпи градски развлечения. Докато чакаше уречения час за среща с някое важно лице, прекарваше дните си в библиотеката на Военната академия. Добре схващаше, че има недостатъчно и старомодно образование. Ако страната му се присъедини към Екумен, за да бъде полезен, ще трябва да научи нещо повече за пришълците, за техния начин на мислене и новите технологии. Не знаеше какво точно му е нужно. Луташе се из картотечната мрежа, съвсем объркан от бездънното количество информация, и все по-ясно осъзнаващ, че не е нито интелектуалец, нито учен и никога няма да вникне в чуждата логика. Въпреки неразбирането си продължаваше упорито.
Ето че човек от посолството предложи да изнесе встъпителен курс по история на Екумените пред обществеността. Теяйо посети десетина лекции, изопнал гръб и без въобще да помръдне; само ръцете му леко се движеха, докато водеше пълни и методични записки. Лекторът хейнец, който превеждаше доста дългото си име като Стария Ритъм, забеляза майора. Скоро се опита да го въвлече в дискусия и най-сетне го помоли да изчака след заниманията.
— Бих желал да поговорим насаме, райга — каза той, когато всички останали си отидоха.
Срещнаха се в едно кафене, после се видяха пак. Теяйо не харесваше маниерите на госта: струваха му се прекалено излиятелни. Не се доверяваше на острия му, проницателен ум; чувстваше, че Стария Ритъм иска да го използва, наблюдава го като интересен екземпляр, представител на вайотите, воин, а вероятно и варварин. Сигурен в своето превъзходство, не обръщаше никакво внимание на резервираното поведение отсреща и най-безцеремонно повтаряше въпроси, чиито отговори офицерът бе избягнал. Например:
— Защо стоиш тук на половин заплата?
— Не е по собствено желание, господине — призна му най-накрая Теяйо, щом го запитаха за трети път.
Нахалството на този пришълец го ядоса много, но той се постара да бъде подчертано мек. Стремеше се да не гледа Стария Ритъм в очите — сини, с бяло, което се показваше като на подплашен кон. Така и не можа да свикне с подобна особеност.
— Нима не смятат да те възстановят отново на активна служба?
Майорът учтиво потвърди. Възможно ли бе мъдрецът от космоса съвсем да не забелязва, че в любопитството му звучи нещо направо унизително?
— Съгласен ли си да служиш в охраната на нашето посолство?
Теяйо онемя и няколко мига не успя да промълви дума; подир туй си позволи невероятната грубост да отвърне със свой въпрос:
— Добре, защо питате?
— Много бих се радвал, ако в корпуса работи някой с твоите възможности — рече хейнецът и добави с присъщата си смайваща откровеност: — Повечето там са шпиони или тъпаци. Ще бъде чудесно, ако има поне един човек, за когото съм уверен, че се различава от тях. Това не е само охранителна служба. Сигурно правителството ще иска от теб информация; напълно естествено е. А след като се сдобиеш с опит и пожелаеш, можем да те назначим за свързочен офицер. Тук или в други страни. Ние обаче не те караме да ни даваш сведения. Ясен ли съм, райга? Не трябва да възникват недоразумения помежду ни относно моите изисквания.