Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
— Пристигнали сте в Сидни три месеца след него — продължи докторът, като хвърли бегъл поглед върху документа, който му подаде Алън. — Нарекли сте се госпожа Дженсън и сте отседнали в хотел „Харбър“, стая 36, и по това време често сте се срещали с мъжа си.
Устните на младата жена незабележимо трепнаха и тя направи усилие да се усмихне.
— Колко гениално!… Та вие знаете дори номера на стаята ми!
След миг рязко добави:
— Но вече ви казах, че не съм го виждала.
Докторът обаче я притисна с още факти, които му бяха известни:
— Той ви е звънял по телефона и вие сте го молили да ви даде възможност да се срещнете с него, или се лъжа.
Той спря, като очакваше отговор, но Кора мълчеше. Тогава продължи:
— Мъжът ви се боял, че може би ви следят и чрез вас полицията лесно би попаднала по следите му.
— Той да се бои! — извика тя и в гласа й прозвучаха гневни нотки. — Вие забравяте, че Артър Милтън никога от никого не се е страхувал. — Впрочем сега това няма никакво значение, щом той вече не е между живите.
— Нека тогава да го възкресим — каза докторът и лукавата усмивка не слизаше от устните му. Той щракна с пръсти и извика: — Възкръсни, Артър Милтън, ти, който напусна Мелбърн на парахода „Темистокъл“ в деня на сватбата си!
Кора чувстваше, че по някакъв начин се е издала. Сепна се и се разсмя нервно:
— Колко глупаво от моя страна да се възмущавам от шегите ви. Не съм длъжна да отговарям на въпросите ви и не зная защо стоя тук.
След което Кора Милтън стана от мястото си и тръгна към вратата.
— Отворете вратата на госпожа Милтън — обърна се доктор Ломънд към Алън и прибави с невинен тон: — „Госпожица Милтън“ — нали?
Тя се обърна и очите й гневно засвяткаха.
— Какво искате да кажете с това? Може би сте знаменит доктор, но този път диагнозата ви е съвършено погрешна.
— Значи вие действително сте омъжена?
— Ще ви кажа само, че първият път ни венча пасторът на парахода и този брак е напълно легален, като след това ние още веднъж се венчахме в църквата „Св. Павел“ в Дептфорд.
— Омъжена!… — прошепна недоверчиво докторът. — Хм, явно женените имат много къса памет. Мъжът ви е забравил да ви изпрати любимите орхидеи.
— Какво искате да кажете с това?
— Нали той винаги ви изпраща орхидеи на годишнините от сватбата. Даже когато се е крил в Австралия и когато сте живели в различни градове, когато полицаите са следили и вас, и него, той пак е намирал начин и ви е пращал цветя. Но тази година не сте ги получили. Едва ли просто е забравил… Може би тази година друга жена е получила букет орхидеи?…
Кора пристъпи към него и очите й святкаха от гняв:
— Така ли мислите! — извика тя. — Тогава знайте, че Артър никога не е мислил за друга жена и че се е излагал на хиляди опасности, само и само да се види с мен.
— Той е бил в Мелбърн, когато и вие сте били там, и все пак не ви е изпратил орхидеи — доволен констатира докторът.
Кора го прекъсна и извика:
— Орхидеи… Много са ми потрябвали те, когато не ги получих, аз знаех, че…
Тя спря.
— … Че е напуснал Австралия — допълни докторът. — Затова и вие така бързо отпътувахте… Започвам да мисля, че още го обичате.
При тези думи Кора Милтън за пръв път се усмихна и каза:
— Мисля, че сега мога да си отида?… Нали нямате намерение да ме арестувате?
— Вие сте съвършено свободна и можете да си отидете, когато поискате, госпожо Милтън — намеси се полковник Уолфорд.
— Довиждане — каза тя и тръгна към вратата.
— Любовта е сляпа — не спираше докторът. — Вие сте го срещнала на Колинс Стрийт и не сте го разпознала? Искате да ни накарате да повярваме, че той е бил така добре гримиран, че не сте го познала посред бял ден? Но това е твърде невероятно, госпожо Милтън! Помислете все пак какво говорите!…
Кора отново изгуби контрол върху чувствата си и се обърна към мъчителя си:
— На Колинс Стрийт! — с презрение извика тя. — Той би могъл да се появи и на Риджънт Стрийт и никой да не го познае. Дори да пазите всички входове и изходи, той би могъл спокойно да влезе и да си излезе оттук. Вие се смеете, но той е способен на това!…
В този момент Блис влезе в стаята. Алън не беше сигурен дали Кора Милтън го е видяла, или не, защото през цялото време, докато говореше, погледът й беше устремен към доктор Ломънд.