Персевал, или Разказ за Граала

Когато рано сутринта звучи на птици песента, когато се събужда всичко (гори, поля, цветя, тревички37), [72] зората щом е запламтяла, там, в равнината запустяла, под небосвода светло син един младеж, вдовишки син, [76] три копия38 в ръката взел, ловджийския си кон извел, седло му сложил сам, излязъл от майчиния дом и казал, [80] че ще отиде там, където е овес засято е полето и хората орат отрано с дванайсет вола и шест брани. [84] Едва навлязъл той в гората и в миг усетил как душата се пълни с чувство най-прекрасно от хубавото утро ясно [88] и веселия птичи глас. Така изпаднал той в захлас от песните и от лъчите, че снел от своя кон юздите [92] да попасе трева зелена, и с ловкост необикновена взел копията и поред замятал ги: едно — напред, [96] едно — назад, едно — нагоре… И не усещал той умора. Но както хвърлял устремено, пет рицари въоръжени [100] откъм гората се задали, е оръжието си дрънчали и вдигали страхотен шум, напредвайки по своя друм. [104] Ту копие о някой бук се удряло с пронизващ звук, ту щит, докоснал дъбов пън, издавал глух метален звън: [108] във хор оръжия и клони ехтели вред под небосклона. Като разбрал от тази врява, че група воини приближава, [112] младежът почнал да се вайка: — Да, спомням си как мойта майка ми казваше, че се страхува, когато дяволи върлуват, [116] че щом ги някой тук съзре, да се прекръсти е добре. Но аз не бих поел обет да следвам нейния съвет [120] и сам ще победя без страх най-силния от всички тях; така останалите вече от мен ще бягат надалече. [124] Та ето за каква победа мечтал, преди да ги съгледа младежът наш. Ала когато показали се от гората [128] бойците с ризници блестящи, с оръжията си звънтящи и с нови копия, каквито не са му виждали очите, [132] и всичко светело в зелено, в сребристо, в аленочервено под слънцето на онзи ден, младежът, явно възхитен, [136] възкликнал силно: — Боже мили, пред мене са се появили пет ангела!… Аз сторих грях, че виждах дяволи във тях. [140] И колко права беше мама, когато казваше, че няма от тях по-висши същества освен Бог. Но нима това, [144] което виждам в този час, не е Бог, слязъл между нас, защото между тях съзирам един, когото аз намирам [148] божествен. Господи прости! Той тъй над другите блести, че нямат и десета само от хубостта и прелестта му. [152] Макар че мама ме възпита как трябва Бог да се почита, да се прославя и обича, пред този бог ще коленича. [156] Не пред Всевишния. — Веднага младежът, както се полага, молитви почнал да реди, тъй както майка му преди [160] го учела. Щом го видял, водачът воините си спрял веднага е думите: — Не бива към него никой да отива, [164] че той, какъвто си е плах, ще вземе да умре от страх, без дума да е промълвил. След туй водачът приближил [168] и рекъл му: — Защо стоиш