Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
– Ами Юлия? Говори се, че има проблеми между нея и съпруга ѝ – те също ли ще се разделят?
– Не – каза лаконично Маркус, – Юлия е… странна, така да се каже. Крехка. Нуждае се от закрилник. Тя търсеше мен известно време, след смъртта на баща си, но аз съм твърде стар.
– Ти си в разцвета си! – смехът на Лепида стопи четирийсет и шестте му години.
– Не, аз съм стар… – изведнъж гласът му стана сериозен. – Искаш ли да се омъжиш за мен, Лепида?
Това бе твърде голямо изкушение за моето любопитство. Отлепих ръце от фонтана и надникнах внимателно през зеленината. Видях буйната черна коса на господарката си и орловото лице на Маркус, което беше почти на нивото на нейното, заради изгърбеното рамо. Също като августейшия си дядо и той не беше висок.
– Не си длъжна да се омъжваш за мен, нали знаеш – каза той, когато Лепида отвори прекрасната си уста. – Аз съм стар, прегърбен и със затвърдени навици. Не, не ме прекъсвай. Прекарвам половината от времето си в Сената, а другата половина – в библиотеката. Пиша трактати, презирам приемите и имам син, който е с две години по-голям от тебе. Със сигурност не съм подходящ партньор за хубаво младо момиче.
– Чудех се, Маркус… Защо да се жениш повторно сега? – тонът на Лепида беше сдържан, но аз знаех, че тя умира да чуе отговора. – След като толкова години живееш разведен?
– Предпочитам да съм сам. – Маркус помръдна изгърбеното си рамо. – А дори и да не беше така, не много жени биха взели саможив, стар, съсипан човек като мен.– Чудех се дали някога, като млад, се беше чувствал зле заради недъга си. Или дори сега.
– Но с твоя ранг, твоето образование, твоето потекло
– А, да, моето потекло… – в интелигентния му глас се промъкна весела нотка. – Императорската ми кръв може и да е била придобита незаконно, но аз съм последният жив внук на император Август. Император Тит ме считаше за безобиден, но брат му е доста по-подозрителен по природа. На Домициан му харесва да ме поставя в неудобно положение и колко други средства има, за да накараш един ерген да се почувства неудобно, освен когато го принудиш да се ожени. – Той се поклони учтиво. – Особено за красиво момиче като теб, на което много повече подхожда млад мъж.
Аз ясно разчетох това малко ласкателство. Но какъв по-добър начин да стъпчеш евентуалния си съперник от възможността да го унижиш… а какво би унижило горд, аскетичен сенатор толкова, колкото ако е женен за вятърничаво дете? Много мъже на средна възраст може да си взимат съпруги по на петнайсет, независимо че Рим им се присмива зад гърба, но не и мъж като сенатор Норбан. Никой не се присмиваше зад гърба на сенатор Норбан, но благодарение на злобата на императора, сега вече щяха.
Лепида, разбира се, изпусна подтекста.
– Значи императорът е избрал мен за теб? – Усетих как тя се зарадва на този дребен императорски каприз. – Ами щом той го иска.
– Не – гласът на Маркус стана сериозен, – ако предпочиташ друг – бих те разбрал и ще откажа този съюз.
– Би се опълчил на императора? – Очите ѝ изглеждаха много сини на фона на бялата пала, с която се беше загърнала в есенния студ. – Заради мен?
Аз откъснах очи от зеленината. Горкият Маркус Норбан. Дори и внукът на проницателния император Август можеше да падне жертва на две уж искрени сини очи. Бързо се захванах с плочките на фонтана. Квинт Полий организираше друго пиршество за гладиаторите след една седмица, а вече имаше премного работа.
– Знаеш ли, реших за Маркус – казах на Теа в банята, докато се изтягах на мраморната масажна маса. – Мисля, че все пак ще се омъжа за него.
– Да, господарке.
Пръстите на Теа размачкваха гърба ми. Може и да беше непохватна, грозна, подмолна и груба, но определено имаше вълшебни ръце.
– За Маркус. Вярно, че е стар, но това го прави по-лесен за контролиране. За нула време ще яде от ръката ми.
– Хм… – Теа не звучеше искрено.
Никога не бях сигурна дали не прави физиономии зад гърба ми.
– Даже да е стар, грозен и прегърбен, той все пак е сенатор – продължих аз, – а и има императорски произход. Е, в известен смисъл императорски. А и не е задължително да оставам омъжена за него завинаги – той просто ще ми бъде като трамплин. Веднъж щом стана Лепида Полиа, красивата сенаторска съпруга, и започна да се движа в кръговете на патриции, управители на цели провинции и висши военачалници, сред които да избирам, ами тогава ще мога да направя своя избор, защо пък не? – Подпрях брадичката си с ръка. – Ох, толкова много планове имам! Виждам как всичко се подрежда пред мен точно както аз искам… Повече лявото рамо