Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Дишай дълбоко. Точно така. Настани се удобно в креслото. Отпусни лицето и шията. Отпусни цялото тяло. А сега си представи ярка бяла светлина. Светлината ще плъзне от главата ти надолу по тялото, освобождавайки всичко, което докосне. Всяка клетка, всеки мускул, всеки орган ще бъде докоснат от прекрасната ярка светлина. Чувстваш се спокойна и безметежна, докато тя минава по кръвоносните съдове из цялото тяло. Гледай светлината. Усещай как нейният покой изпълва дробовете и сърцето ти, достига навсякъде, отпуска те все повече и повече.
Не знам за Криси, но на мен определено ми се доспа. Или доктор Шийн наистина си разбираше от работата, или не биваше днес на обяд да пия две бири със сандвича.
— Освободи съзнанието си от нормалните ограничения на времето и пространството. Скоро ще можеш да си припомниш всичко и да се изцелиш.
Доктор Шийн помълча и аз си представих как Криси лежи със затворени очи. После докторът започна да брои отзад напред.
— Десет, девет, осем… слизаш все по-дълбоко и по-дълбоко, седем, шест, пет… чувстваш се тъй спокойна и безметежна, четири, три… напълно отпусната… две, едно. Ти изпитваш дълбок покой, намираш се в съвсем непознато състояние.
Главата ми клюмна, сепнах се и за момент изпаднах в съвсем непознато състояние. Имах чувството, че съм задрямал на лекция по политология в Пенсилванския университет.
— Представи си, че слизаш по красиво стълбище към най-дълбоките кътчета на съзнанието — говореше доктор Шийн, — към място без пространство и време, където всичко се свързва и обединява, където царува безкрайна мъдрост и можеш да си припомниш всичко. Виждаш ли го?
— Да — отговори сънливо Криси.
— Сега виждаш тунел с ярка светлина в другия край. Тръгваш по тунела към светлината. Когато излезеш на светло, ще бъдеш на друго място и в друго време. Ще можеш да си припомниш всичко. Мъдростта, знанията и спомените са в теб. Детето в теб е готово да проговори.
Ново мълчание, нарушавано само от тихите звуци на пианото и флейта. После прозвуча гласът на доктора:
— На колко години си, Кристина?
— На единайсет.
— Щастливо момиче ли си?
— О, да. — Думите бяха бавни, но ясни, произнесени с нежен детски глас. — Имам всичко, което може да иска едно момиче.
— Какао имаш?
— Играчки, приятели и чудесна мама.
— А баща ти?
Кратко мълчание.
— Той ми дава всичко.
— Мама обича ли го?
— Не знам.
— Кристина, аз съм доктор Шийн. Аз съм приятел на твоята мама.
— Знам. Ти се грижиш за нея. Харесваш й. Тя ми го каза.
— Майка ти е чудесна жена. Разкажи ми за баща си.
— Той я удря. — Кристина се разхълца. — Много я удря и казва лоши думи. Мама се разболя, затова не излиза от стаята. Татко се пренесе в друга стая, близо до моята.
— Удря ли те баща ти?
— Не. Никога. Дори когато съм лоша.
— Кога си лоша, Кристина?
— Когато не правя каквото ми каже татко.
— Той докосва ли те по начин, който те плаши?
Тишина.
— Не.
— Идва ли в твоята стая да ти прави разни неща?
— Не. Не си спомням нищо такова.
— Кристина, понякога паметта е странна. Едни спомени откриваме без усилие, а други само усещаме. Какво усещаш?
— Не знам. Странни неща.
— А, това може да е началото. Знаеш ли какво е секс?
— Да.
— Правила ли си секс с баща си?
Ново ридание.
— Не помня.
— Но ти плачеш. Защо плачеш?
— Не знам.
— Кристина, виждала ли си някога следи от диво животно в гората?
— В гората не, но съм виждала следи от костенурка по плажа.
— А самата костенурка виждала ли си?
— Невинаги. Понякога само следите.
— Но знаеш, че костенурката е била там.
— Да.
— Аз виждам следи от животното из целия ти живот. Чудовището е било там. Мисля, че и ти го виждаш, но си го затрупала много дълбоко. Можем ли да разровим, можем ли да разкрием чудовището?
— Не знам.
Щрак. Това пък какво беше, по дяволите? Тихо щракване на изключен касетофон.
После гласът на Шийн:
— Да поговорим за баща ти.
Момент! Спрях записа и го върнах назад. Пак същото щрак, после гласът на Шийн. Колко бе траяла паузата? Секунда, минута, осемнайсет минути и половина? Какво бе казал Шийн в сумрачния си кабинет на обърканата и хипнотизирана млада жена? И какво казваше в момента?