Лукс и грях

В сряда сутринта бащата на Ариа, Байрън, прокара пръсти през буйната си черна коса и сигнализира с ръка през прозореца на „Субару“-то си, че ще прави ляв завой. Мигачите бяха изгорели снощи, така че сега той караше Ариа и Майк към училище, а след това щеше да остави колата в сервиза.

— И какво, деца, радвате ли се, че се върнахме в Америка?

Майк, който седеше до сестра си на задната седалка, се ухили широко.

— Америка е номер едно. — След което продължи неистово да натиска бутоните на електронната си игра.

Баща им се усмихна и пое по моста, помахвайки за поздрав на един съсед, когото подминаха.

— Е, чудесно. И защо е номер едно?

— Защото тук се провеждат състезания по лакрос. А също и заради готините мацки. И заради „Свирките на пруския крал“12.

Ариа прихна. Сякаш пък Майк беше влизал там. Освен ако… Боже, беше ли?

Тя леко потрепери в наметката си от морскозелена ламска вълна и впери поглед в гъстата мъгла отвън. Една жена с червено горнище на анцуг с надпис „Майка на футболист“ се опитваше да спре немската си овчарка, която се дърпаше в опит да подгони през улицата една катерица. На ъгъла две блондинки с колички клюкарстваха.

Само един епитет описваше вчерашния час по английски — брутален. След като Езра бе възкликнал „По дяволите“, целият клас се бе обърнал към нея и я бе зяпнал. Хана Марин, която седеше на предния чин, я бе попитала с недостатъчно тих глас дали не е спала с учителя. За миг Ариа обмисли възможността Хана да е авторката на онова съобщение за Езра — тя бе един от малкото хора, които знаеха за Пигтуния. Но защо би й пукало?

Езра — т.е. господин Фиц — се бе измъкнал с най-некадърното извинение, което бе чувала. Бе заявил: „Една пчела се пъхна в панталоните ми и извиках от страх да не ме ужили!“.

Докато Езра обясняваше за съчиненията от по пет абзаца и за произведенията, включени в програмата, Ариа така и не успя да се концентрира. Тя беше пчелата в панталоните му. Не можеше да спре да зяпа вълчите му очи и сочните устни. Когато той й хвърли кос поглед, усети, че сърцето й ускорява ритъма си.

Езра беше точният мъж за нея, както и тя бе точно за него — Ариа просто го знаеше. Е, и какво като й бе преподавател? Просто трябваше да има начин нещата между тях да се получат.

Баща й спря пред каменните порти на входа. Ариа забеляза един пепелявосив „Фолксваген“, паркиран на едно от учителските места. Помнеше тази кола от „Снукърс“ — беше на Езра. Погледна часовника си. Оставаха петнайсет минути до началото на часа.

Майк изхвърча от колата. Ариа също отвори вратата, но баща й я задържа.

— Изчакай малко — каза той.

— Но аз трябва да… — Тя се загледа с копнеж към колата на Езра.