Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Да, но ти не биваше да ме подвеждаш — вдигна вежди Езра.
— Всички лъжат за възрастта си — каза Ариа тихо.
Той прокара ръка през косата си.
— Но… ти си… — Срещна погледа й и въздъхна. — Виж, Ариа, мисля, че си страхотна. Наистина. Когато те срещнах в онзи бар, просто не можех да повярвам на очите си. Помислих си Коя е тази мацка? Не прилича на никое друго момиче, което съм срещал.
Тя заби поглед надолу. Чувстваше се едновременно поласкана и малко замаяна.
Езра са пресегна през бюрото и докосна ръката й — беше топъл и успокояващ жест, — но после бързо се отдръпна.
— Обаче не ни е писано да сме заедно, разбираш ли? Защото в крайна сметка си ми ученичка. Може да загазя здравата. А ти не искаш да ме вкараш в неприятности, нали?
— Никой няма да разбере — каза Ариа тихо, въпреки че не можеше да не си спомни странния есемес от вчера, наред с факта, че някой може би вече бе разбрал.
Езра дълго време не каза нищо. На Ариа й се струваше, че се опитва да вземе решение. Тя го погледна с надежда.
— Съжалявам, Ариа — промълви той накрая. — Мисля, че е време да си вървиш.
Ариа се изправи, бузите й горяха.
— Разбира се.
Тя стисна облегалката на стола. Чувстваше се сякаш вместо вътрешности има нагорещени въглени.
— Ще се видим в час — прошепна Езра.
Тя беззвучно затвори вратата зад гърба си. В коридора учителите я задминаваха, влизаха и излизаха от кабинетите си. Реши да стигне до шкафчето си през двора — нуждаеше се от малко чист въздух.
Щом излезе навън, Ариа чу познат момичешки смях. За секунда замръзна. Кога щеше да спре да си въобразява, че чува Алисън навсякъде? Тя се затътри не по криволичещата павирана пътека, както би трябвало, а направо през тревата. Сутрешната мъгла бе толкова гъста, че едва виждаше краката си. Следите от стъпките й в тревата изчезваха толкова бързо, колкото ги оставяше.
Чудесно. Моментът изглеждаше подходящ да изчезне напълно.
10.
Без гадже е много по-весело
Този следобед Емили стоеше на ученическия паркинг потънала в мисли, докато някой не затисна очите й с ръце. Тя подскочи стреснато.
— Ей, спокойно бе! Аз съм!
Обърна се и въздъхна с облекчение. Беше просто Мая. Откак получи онази странна бележка вчера, Емили беше страшно разсеяна и започваше да се превръща в параноичка. Тъкмо щеше да отключи колата — майка й позволяваше на нея и на Каролин да я ползват до училище при условие, че карат внимателно и й се обадят като стигнат — и да си вземе банския за тренировката.
— Съжалявам — каза Емили. — Помислих си, че… Няма значение.
— Липсваше ми днес — усмихна се Мая.
— И ти на мен. — Емили се усмихна в отговор. Беше се опитала да се свърже с нея тази сутрин, за да й предложи да я метне до училище, но майката на Мая бе казала, че дъщеря й вече е излязла. — Е, какво става с теб?
— Не бих могла да съм по-добре. — Днес Мая бе укротила буйната си тъмна коса с помощта на страхотни многоцветни шнолки във формата на пеперуди.
— Защо така? — наклони глава Емили.
Мая стисна устни и изхлузи единия сандал от крака си. Вторият й пръст беше по-дълъг от палеца, също като на Емил и.
— Всъщност бих била по-добре, ако дойдеш с мен на едно място. Още сега.
— Имам тренировка по плуване…
Мая взе ръката й в своята и я разлюля.
— Ами ако ти кажа, че там, където отиваме, ще направиш една своеобразна тренировка?
Емили присви очи.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще трябва да ми се довериш.
Въпреки че навремето бе близка с Хана, Спенсър и Ариа, Емили свързваше най-любимите си спомени с времето, прекарано насаме с Али. Например, когато обуваха шушлякови гащеризони, за да се пързалят надолу по хълма Бейбъри през зимата или обсъждаха идеалните гаджета, или пък плачеха заради случката от шести клас с Джена и взаимно се утешаваха. Когато бяха само двете, Емили виждаше една мъничко по-несъвършена Али — което пък я правеше да изглежда още по-перфектна в очите на Емили — и тя самата чувстваше, че може да се отпусне и да бъде себе си. Сякаш бяха изминали дни, седмици, години откак Емили не беше себе си. И сега тя си мислеше точно за това, и й се струваше, че би могла да изживее нещо подобно с Мая. Липсваше й чувството да има най-добра приятелка.
В момента Бен и останалите момчета сигурно се преобличаха в плувните си костюми и се пошляпваха един друг по задниците с кърпите. Треньор Лорън пишеше с маркер упражненията за деня на една голяма бяла дъска и маркираше басейна с шамандури на необходимите места. А момичетата от отбора се оплакваха, понеже на всички им беше дошло едновременно. Имаше ли смелост да пропусне втория ден от тренировките?