Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Само за минутка. — Баща й намали звука на радиото. Тя се облегна назад в седалката си. — Изглеждаш ми малко… — Той махна с ръка несигурно. — Добре ли си?
Ариа сви рамене.
— В смисъл?
Той въздъхна.
— Ами не знам. Върнахме се тук… А и не сме говорили за… знаеш за какво… от известно време.
Ариа се засуети с ципа на якето си.
— Какво има да говорим?
Байрън тикна една цигара в устата си.
— Сигурно ти е било адски трудно. Да си мълчиш. Но те обичам. Знаеш го, нали?
Ариа отново хвърли поглед към паркинга.
— Да, знам. Сега трябва да тръгвам. Ще се видим в три.
Преди той да успее да й отговори, тя изскочи от колата, а кръвта свистеше в ушите й. Как се предполагаше, че ще бъде Исландската Ариа, която бе загърбила миналото, ако един от най-лошите й спомени от Роузууд постоянно я преследваше?
Беше се случило през май, когато беше в седми клас. Преди учителски съвети часовете свършваха рано, затова Ариа и Али тръгнаха към „Спероу“, музикалния магазин на кампуса. Докато вървяха по прекия път по една задна алея, Ариа забеляза познатата очукана „Хонда Сивик“ на баща си, спряна в самото дъно на паркинга. Двете момичета поеха към колата, за да оставят бележка, но в един момент осъзнаха, че вътре има някого. Всъщност бяха двама: Байрън и едно двайсетинагодишно момиче, което го целуваше по врата.
В този момент той вдигна очи и видя Ариа. Тя се обърна и избяга, преди да е видяла нещо повече и преди баща й да успее да я спре. Али я следваше по целия път към дома, но не се опита да я разубеди, когато Ариа каза, че иска да остане сама.
По-късно същата вечер Байрън се качи в стаята й, за да „се опита да обясни“. Не било това, което изглеждало, бе казал той. Но тя не беше глупава. Всяка година баща й канеше студентите си у тях на „опознавателни“ коктейли и Ариа беше видяла това момиче сред гостите. Казваше се Мередит — Ариа помнеше, тъй като момичето се бе напило и бе написало името си на хладилника с шарени магнитни буквички. Когато Мередит си тръгваше, вместо да стисне ръката на баща й като останалите, го бе целунала по бузата.
Байрън умоляваше Ариа да не казва на майка си. Обеща, че никога няма да се повтори. Тя реши да му повярва и запази тайната му. Смяташе, че Мередит е била причината баща й да си вземе сабатична година.
Ти обеща дори да не мислиш за това, каза си Ариа горчиво, хвърляйки поглед през рамо. Баща й тъкмо сигнализираше с ръка, че излиза от паркинга.
Тя влезе в тесния коридор на преподавателското крило. Кабинетът на Езра се намираше в дъното. Спря пред вратата и го загледа как набира нещо на компютъра си.
Най-накрая почука. Сините очи на Езра се разшириха, когато я видя. Изглеждаше невероятно в бялата си риза, синия блейзър, зелените рипсени панталони и черни мокасини. Ъгълчетата на устните му се извиха в едва забележима срамежлива усмивка.
— Хей — каза той.
Ариа остана на прага.
— Може ли да говоря с теб? — Гласът й прозвуча пискливо.
Езра се поколеба и отметна една къдрица от очите си. Ариа забеляза лепенка, на която беше нарисуван Снупи, на малкия му пръст.
— Разбира се — кимна той накрая. — Заповядай.
Тя влезе в кабинета и затвори вратата след себе си. Стаята беше празна, с изключение на едно голямо тежко дървено бюро, два сгъваеми стола и компютъра. Тя седна на свободното място.
— Е — започна Ариа, — здрасти.
— Здрасти пак — ухили се Езра. После сведе очи и отпи глътка кафе от чаша с емблемата на „Роузууд Дей“. — Виж — започна той.
— За вчера — каза тя в същото време. Двамата се засмяха.
— Първо дамите — усмихна се той.
Тя се почеса зад врата, един кичур от черната й коса се бе измъкнал от опашката и я гъделичкаше.
— Аз, ъ-ъ-ъ, исках да поговорим за… нас.
Езра кимна, но остана безмълвен.
Ариа продължи да си играе с косата си.
— Е, предполагам, че си шокиран, че съм… хммм, твоя ученичка, в смисъл, след… след „Снукърс“. Но ако за теб не е проблем, за мен също не е.
Езра взе чашата с две ръце. Тя се заслуша в цъкането на стенния часовник.
— Аз… не мисля, че е добра идея — каза той меко.
— Каза ми, че си по-голяма.
Ариа се засмя, несигурна доколко е сериозен.
— Никога не съм ти казвала на колко години съм.
— Тя сведе очи. — Явно си предположил грешно.