Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Мислех, че не е пушачка. — Рен въпросително наклони глава.
— Знаеш какво имам предвид! — Спенсър се изправи в джакузито, пресегна се за кърпата „Ралф Лорен“ и бясно започна да подсушава косата си. Прилив на горещина обля тялото й. Кожата, костите й — дори вътрешностите и нервите — сякаш бяха потопени в лава. Тя прескочи стената на ваната и изтича към къщата, копнеейки за огромна чаша студена вода.
— Спенсър — извика Рен след нея. — Не исках да… Просто се опитвах да помогна.
Но тя не го слушаше. Изхвърча нагоре по стълбите към стаята си и се огледа. Нещата й все още стояха в кашони, готови за преместването й в плевнята. Внезапно й се прииска всичко да е в пълен ред. Кутията й за бижута трябваше да бъде подредена според скъпоценните камъни. Компютърът й бе задръстен със стари домашни по английски и макар да бе получила отлични оценки, сигурно бяха срамно бездарни и трябваше да се изтрият. Тя се взря в книгите, разпределени в кутии. Не биваше да се нареждат според автора, най-добре бе да ги преподреди според сюжета. Очевидно. Изпразни кутиите на пода и се зае, но когато стигна до Утопични, все още не бе се почувствала по-добре. Включи компютъра си и притисна безжичната мишка, която бе приятно хладна, към челото си.
Влезе в електронната си поща и забеляза непрочетено писмо със заглавие Думи за CAT. Спенсър кликна върху него с любопитство.
„Спенсър,
Ето една лесна — «жадувам». Когато човек жадува нещо, това значи, че го желае и копнее да го притежава. Обикновено става въпрос за нещо, което не може да получи. Но пък ти винаги си имала този проблем, нали така?