Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
Той помълча.
— Халмало, аз ти казвам всичко това. Ти не разбираш думите, но ти разбираш нещата. Аз повярвах в тебе, когато те видях как управляваш лодката; ти не разбираш от геометрия, но ти правиш изумителни морски маневри; който знае да управлява лодка, може да ръководи въстание; по начина, по който ти се справи с морето, аз се убедих, че ще се справиш добре с всички мои поръчения. Аз продължавам. Значи, ти ще предадеш на вождовете моите думи приблизително, както можеш, и пак ще бъде добре. Аз предпочитам да водя война в горите, отколкото война в полетата; не държа да построя сто хиляди селяни под картеча на сините войници и артилерията на господин Карно72, за по-малко от месец аз ще имам петстотин хиляди убийци на позиция в горите. Републиканската армия е моят дивеч. Да бракониерствуваш значи да воюваш. Аз съм стратег на войната в гъстите гори. Ето че казах още една дума, която ти няма да разбереш, все едно, разбери обаче това: никаква пощада и засади навсякъде! Искам да се бият като шуаните, а не като вандейците. Ти ще прибавиш, че англичаните са с нас. Да притиснем републиката между два огъня. Европа ни подпомага. Да ликвидираме тая революция. Кралете са й обявили война на кралствата, а ние — война на енориите. Това ще кажеш. Разбра ли?
— Да. Всичко да мине под огън и меч.
— Това е.
— Да няма пощада.
— Към никого. Това е.
— Ще отида навсякъде.
— И се пази. Защото в този край лесно убиват човека.
— От смъртта никак не ме е страх. Който прави първите си стъпки, скъсва може би последните си обуща.
— Ти си храбрец.
— Ами ако ме попитат за името на ваша светлост?
— Още никой не трябва да го знае. Ще кажеш, че не го знаеш, и това ще бъде истина.
— Къде ще ви видя отново, ваша светлост?
— Където ще бъда.
— А как ще узная?
— Тогава всички ще знаят. След една седмица хората ще говорят за мене, аз ще дам примери, ще отмъщавам за краля и вярата, и ти добре ще разбереш, че говорят за мене.
— Разбирам.
— Не забравяй нищо.
— Бъдете спокоен.
— Тръгвай сега. Нека бог те води. Върви.
— Ще направя всичко, което ми казахте. Ще отида. Ще говоря. Няма да се провиня. Ще нареждам.
— Добре.
— И ако успея…
— Ще те наградя с орден „Сен-Луи“.
— Както брат ми; а ако не успея, ще заповядате да ме разстрелят.
— Както брат ти.
— Разбрано, ваша светлост.
Старецът сведе глава, сякаш потъна в дълбок размисъл. Когато вдигна очи, беше сам. Халмало беше само една черна точка в далечината.
Слънцето бе залязло.
Чайките и гларусите се прибираха; морето за тях не е дом.
Във въздуха се чувствуваше оная тревога, която предшествува нощта; жабите квакаха, бекасините със свирукане излитаха от локвите, чайките, гарваните, водните патици и скорците вдигаха своя обичаен вечерен шум; крайбрежните птици се викаха една друга; но не се чуваше човешки глас. Дълбока самота. Нито платноходка в залива, нито селянин в полето. Пустош докъдето погледът стига. Големите пясъчни бодили леко се поклащаха. Светлото небе на залеза хвърляше бледа светлина върху брега. Далече в потъналата в мрак равнина блатата изглеждаха като оловни плочи върху земята. Вятърът духаше откъм морето.
72
Карно, Лазар (1753–1823) — виден математик, деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение, създател на четиринадесет армии на републиката през време на борбата с интервентите, наречен „организатор на победата“. След Реставрацията бил екстерниран от Франция.