Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли да четеш?
— Не.
— По-добре. Четенето пречи на човека. Имаш ли добра памет?
— Да.
— Това е хубаво. Слушай, Халмало. Ти ще тръгнеш надясно, а аз наляво. Аз ще отида към Фужер, а ти към Базуж. Носи торбата така, че да приличаш на селянин. Скрий оръжието си. Отрежи си една тояга в гората. Върви из ръжта, сега тя е висока. Крий се зад оградите. Прескачай плетищата, за да прекосяваш нивите. Движи се далеч от хората. Избягвай пътищата и мостовете. Не влизай в Понторсон. Ах, трябва да преминеш през Куенон! Как ще я минеш?
— С плуване.
— Добре. Но има един брод. Знаеш ли къде е?
— Между Ансей и Вийо-Виел.
— Добре. Ти наистина си от този край.
— Но настъпва нощта. Къде ще спи ваша светлост?
— Това е моя грижа. Ами ти къде ще спиш?
— Ще си направя постелка от мъх. Преди да стана моряк, аз бях селянин.
— Хвърли моряшката си шапка — тя ще те издаде. Лесно ще намериш някъде селска шапка.
— О, една капела ще намеря навсякъде. Първият срещнат рибар ще ми продаде своята.
— Добре. Сега слушай. Познаваш ли горите?
— Всичките.
— В целия край?
— От Ноармутие до Лавал.
— Знаеш ли имената им?
— Зная горите, зная имената им, зная всичко.
— Няма ли да забравиш нещо?
— Нищо.
— Добре. Сега внимавай. По колко левги на ден можеш да изминаваш?
— Десет, петнадесет, седемнадесет, двадесет, ако трябва.
— Ще трябва. Не изпускай нито дума от това, което ще ти кажа. Ще отидеш в гората Сент-Обен.
— Близо до Ламбал?
— Да. Край пътя между Сен-Рийол и Пледелиак има един голям кестен. Ще се спреш там. Няма да видиш никого.
— Все пак ще има някой. Зная аз.
— Ще дадеш сигнал. Знаеш ли как?
Халмало изду бузи, обърна се към морето и се чу „уху-уху“ като вик на кукумявка.
Звукът сякаш идваше от дълбините на нощта; беше сходен и зловещ.
— Добре — каза старецът. — Бива те.
Той подаде на Халмало джувката от зелена коприна.
— Ето моята командирска кокарда. Вземи я. Налага се още никой да не знае моето име. Но това стига. Лилията е бродирана от госпожа кралицата в затвора „Тампл“.
Халмало коленичи с един крак. Пое с трепет джувката с лилията, поднесе я към устните си, но се спря, изплашен от тази целувка.
— Мога ли? — попита той.
— Да, тъй като целуваш разпятието.
Халмало целуна лилията.
— Стани — каза старецът.
Халмало се изправи и пъхна джувката в пазвата си.
Старецът продължи:
— Слушай добре това, което ще ти кажа. Ето заповедта: „Въставайте. Никаква пощада“. Значи, в окрайнината на гората Сент-Обен ще дадеш сигнала. Три пъти. На третия път ще видиш един човек да излиза от земята.
— От една дупка под дърветата. Зная.
— Този човек е Планшено, когото наричат още Кралското сърце. Ти ще му покажеш тази джувка. Той ще разбере. После ще отидеш по който път си избереш в гората Астиле. Там ще намериш един кривокрак човек, наречен Мускетон, който не проявява милост към никого. Ти ще му кажеш, че аз го обичам и че трябва да вдигне на крак всичките си енории. После ще отидеш в гората Куесбон, която е на една левга от Плойормел. Пак ще извикаш като кукумявка; един човек ще излезе от дупка; това е господин Тюолт, сенешал64 на Плойормел, който беше член на така нареченото Учредително събрание65, но наш съмишленик. Ще му кажеш да въоръжи замъка Куесбон, който е на маркиз дьо Гер, сега емигрант. Местността е подходяща — ровове, малки горички, неравен терен. Господин Тюолт е честен и умен човек. После ще отидеш в Сент-Уан-ле-Тоа и ще разговаряш с Жан Шуан66, който за мене е истинският вожд. Ще отидеш после в гората Вил-Англоз, там ще видиш Гите, когото наричат Сен-Мартен, ще му кажеш зорко да следи някой си Курменил, който е зет на стария Гупил дьо Префелн67 и който оглавяваше якобинците в Аржентан. Запомни добре всичко. Не записвам нищо, защото не трябва да се пише нищо. Ларуари бе написал един списък и всичко се провали. После ще отидеш в гората Ружфьо, където е Миелет, който прескача овразите, като се опира на дълъг прът.
— Ние наричаме пръта мартак.
— Знаеш ли да си служиш с него?
— Нямаше да зная, ако не бях бретонец и не бях селянин! Мартакът е наш приятел. Той подсилва ръцете ни и удължава краката ни.
— Значи, прави по-дребен неприятеля и съкращава пътя. Хубаво оръжие.
64
Сенешал — офицер от кралския двор, чието задължение било да съобщава ястията.
65
Учредително събрание — първото висше представително и законодателно събрание във Франция през периода на Великата френска революция. Възникнало от Генералните щати през 1789 г. Повечето от членовете на Учредителното събрание принадлежали към блок на едрата буржоазия и либералната аристокрация, използуващ преобладаващото си положение за собствени интереси. След приемането на конституцията на 30 септември 1791 г. Учредителното събрание отстъпило мястото си на Законодателното събрание.
66
Жан Шуан — един от видните вождове на вандейските бунтовници.
67
Гупил дьо Префелн (умрял през 1801) — деец от Великата френска революция, депутат в Генералните щати, умерен либерал. През 1795 г. бил избран за член на Съвета на старейшините, а по-късно бил негов председател.