Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Хе-хе — засмя се Ендрю, след като погледна етикетите на няколко стоки. — Тази дама е просто гениална.
Кимна към видимо състоятелните клиентки на средна възраст из помещението:
— Някогашните хипарки са пораснали. Вече си имат сериозни професии и стабилни доходи, но спиритуализмът все още ги влече.
Застанаха до касата. Пълничката жена продължаваше да се усмихва все така лъчезарно. Хвана ръката на Хари и притисна синьо-зелен камък към дланта му.
— Зодия козирог, нали? Поставете този камък под възглавницата си. Ще отстрани всякаква негативна енергия от стаята ви. Струва шейсет и пет долара, но понеже наистина имате нужда от него, ще ви го дам за петдесет. А вие трябва да сте лъв? — обърна се тя към Ендрю.
— Не, госпожо, полицай съм — той вдигна дискретно значката си.
Тя пребледня и го изгледа шокирана.
— Какъв ужас! Дано не съм допуснала някое нарушение.
— Не и доколкото ми е известно, госпожо. Нали вие сте Маргарет Досън, бивша Уайт? Къде да поговорим на спокойствие?
Маргарет Досън бързо се окопити и извика едно от момичетата да я замести на касата. После изведе Хари и Ендрю в градината, където седнаха край бяла дървена маса. Между две дървета се простираше опъната мрежа. Хари първо я помисли за рибарска, но като се позагледа по-внимателно, разбра, че всъщност представлява паяжина.
— Май ще вали — промърмори госпожа Досън и потри ръце.
Ендрю се прокашля и тя прехапа долната си устна.
— Извинете, инспекторе. Просто се притесних.
— Не се тревожете. Каква паяжина само си имате!
— Изпреде я Били, паякът ни. Сигурно се е сврял да подремне някъде или е на лов за мишки.
Хари инстинктивно прибра крака си под стола.
— На лов за мишки ли?
Ендрю се усмихна.
— Хари е от Норвегия. Там не са свикнали с такива големи паяци.
— Нека ви успокоя: най-едрите породи не са най-опасни. Затова пък у нас се среща един миниатюрен пакостник, който се нарича „червеногръбко“. Неговото ухапване е смъртоносно, но той предпочита да се навърта из по-гъсто заселените райони — подвизава се под прикритието на големия град, така да се каже. В тъмни изби и влажни кьошета.
— И не е единственият — промърмори Ендрю. — Нека се върнем на въпроса, госпожо. Става дума за сина ви.
Сега вече цялата кръв се отдръпна от лицето на госпожа Досън.
— За Еванс ли?
— Доколкото ни е известно, не е имал никакви предишни спречквания с полицията — успокои я Хари.
— Така е. И слава богу.
— Отбихме се тук, защото вашият магазин се намира точно по пътя ни към Бризбейн. Случайно да познавате жена на име Ингер Холтер?
Госпожа Досън си повтори беззвучно името и поклати глава.
— Еванс никога не е бил любовчия. Винаги ме е запознавал с приятелките си. След като му се роди дете от… от онази обесница, чието име дори не искам да си спомням, му забраних… го посъветвах да не избързва. Нека изчака да срещне правилното момиче.
— И защо да не избързва?
— Защото аз така му казах.
— А защо му казахте така?
— Защото… защото допуска фатални грешки — тя хвърли поглед към магазина, за да покаже, че времето ѝ е ценно — и защото Еванс е чувствително, лесно ранимо момче. В живота му навлезе много негативна енергия и му трябва жена, на която да вярва стопроцентово, а не някоя от онези… пачаври, дето само му мътят главата.
Над ирисите ѝ се спусна сива пелена.
— Често ли се виждате със сина си? — попита Ендрю.
— Еванс се отбива винаги, когато ангажиментите му позволяват. Горкичкият, претрепва се от работа. Продава билки. Опитвали ли сте ги? Понякога слагам от тях в чая, който предлагаме в кафенето.
Ендрю се прокашля. С периферното си зрение Хари мярна някакво движение между дърветата.
— Време е да си вървим, госпожо. Само още един, последен въпрос.
— Да?
Ендрю продължаваше да кашля, сякаш нещо му беше преседнало. Паяжината започна да се полюшва.
— Този светлорус цвят на косата ви… естествен ли е?
Кацнаха в Сидни късно вечерта. Хари беше капнал от умора и си мечтаеше само за леглото в хотела.
— Едно питие? — предложи Ендрю.
— Не, благодаря.
— В „Ди Олбъри“?
— Това ще е кажи-речи работа.
— Именно.
Биргита ги посрещна с усмивка. Обслужи клиента пред бара, приближи се до двамата мъже и прикова поглед в Хари.
— Здрасти — отрони тя.