Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Не бонбонките и жълтото? — поинтересува се Хари.
— И защо да са те? — кисело попита Кински.
— Е, аз съдя по наркотърговията в моята родина. И все пак… след като хаус-вълната заля Европа, се счита, че повече от половината от всички младежи над шестнайсет години са опитвали екстази. А след „Трейнспотинг“ жълтото нашумя като дрога номер…
— Хаус? „Трейнспотинг“? — недоумяващо го изгледа мъжът.
Хари и преди бе забелязвал, че явленията от съвременния свят често убягват на наркоманите.
— Къде да намерим Еванс Уайт? — върна се на въпроса си Ендрю.
— Повечето време прекарва в Сидни, но преди два дни го мярнах из Нимбин. Има дете от една мацка в Бризбейн, която се подвизаваше по нашите земи. Не знам в момента накъде я е отвял вятърът, но хлапето живее в имението на Еванс в Нимбин.
Даде им кратки указания как да стигнат дотам.
— Що за птица е Уайт? — поиска да разбере Ендрю.
— Ами, как да ви кажа… — Кински се почеса по въображаемата си брада. — Чаровно копеле, нали така им викат?
Ендрю и Хари нямаха представа дали изразът се употребява широко, но кимнаха в знак, че разбират какво има предвид.
— В бизнеса е много коректен, но не ми се ще да съм на мястото на гаджетата му, нали се сещате.
Те поклатиха отрицателно глава.
— Еванс е голям хубавец и му се носи славата на сваляч от класа. Женките ще се избият за него и често се случва някоя да се появи с посинено око.
— Хм… А случайно да познаваш руса норвежка на име Ингер Холтер? Миналата седмица са я убили в Уотсънс Бей в Сидни.
— Холтер? За пръв път чувам подобно име.
Освен че не гледаше филми, Кински явно не четеше и вестници.
Ендрю изгаси пурата си и двамата с Хари станаха.
— Мога ли да разчитам, че ще си траете? — попита скептично дилърът.
— Разбира се — отвърна Ендрю и се отправи към изхода.
Полицейският участък се намираше на главната улица, на стотина метра от Музея, и приличаше на обикновена жилищна сграда. Единствено табела върху затревената площ отпред указваше, че тук се помещава седалището на местните органи на реда. Вътре шерифът и неговият помощник седяха зад бюра в голямо помещение, обзаведено с диван, масичка, телевизор, внушителен брой саксийни цветя и библиотека, върху която се издигаше грамадна кафемашина. Пепитените завеси придаваха на обстановката норвежки привкус.
— Good day — поздрави Ендрю.
Хари си спомни, че през осемдесетте норвежкият министър-председател Коре Вилок използва същата приветствена реплика в обръщение към американските телевизионни зрители. На следващия ден възмутени норвежки вестници обвиниха началника на кабинета, че с калпавия си английски е направил Норвегия за посмешище в чужбина.8
— Добър да е — отвърнаха шерифът и неговият помощник в опровержение на хулителните писания в норвежката преса.
— Аз съм Кенсингтън, а това е Хоули. Предполагам, от Сидни са ви предупредили по какъв повод идваме при вас?
— И да, и не — отговори онзи от двамата, който явно беше шерифът — синеок, мургав мъж към четирийсетте с доброжелателен вид и крепко ръкостискане.
Хари го оприличи на бащата от австралийските приключенски сериали „Скипи“ и „Флипър“ — един от онези облечени в цвят каки, стабилни и порядъчни австралийски обикновени герои, които не се огъват пред какво да е.
— От Сидни получихме противоречиви инструкции. Доколкото разбрахме, издирвате някакъв тип, но не искате да го закопчаваме. — Шерифът стана и си повдигна панталона. — Вие какво? Страхувате се, че ще се издъним ли? Не вярвате ли в професионалните ни качества?
— Не се засягай, шефе. Знаем колко работа ви създава картографирането на мрежите за пласиране на марихуана, затова решихме да посетим въпросното лице, без да ви ангажираме. Намерихме адреса му и само ще се отбием да му зададем няколко въпроса.
Ендрю издаде напред долната си устна, за да покаже, че става дума за дребна работа.
Шерифът изсумтя недоволно.
— Сидни, Канбера — един дол дренки. Издават разпореждания и командироват хора, а ние тук все последни разбираме какво се случва. А кой го отнася, ако нещо се обърка?
— Амин — промърмори помощникът му от бюрото си.
8
„Good day“ (букв. „добър ден“) означава „довиждане“ във Великобритания и САЩ, но в Австралия е напълно нормален поздрав за добър ден. — Б.пр.