Прилепът

— Въпросът е дали Еванс Уайт казва истината — подзе Хари.

Ендрю отби встрани, за да се размине с идващ отсреща трактор.

— Нека ти споделя на какво ме е научил опитът, Хари. Повече от двайсет години разговарям с хора, тласкани от различни съображения да лъжат или да казват истината. Виновни и невинни, убийци и джебчии, нерваци и хладнокръвни типове, синеоки бебешки физиономии, насечени от белези лица на мошеници, социопати, психопати, филантропи…

Ендрю търсеше още примери.

— Схванах идеята — увери го Хари.

— … индианци и бели. Всички разказват версиите си с една-единствена цел — да им повярвам. И знаеш ли до какъв извод стигнах?

— Че е невъзможно да се прецени кой лъже и кой — не?

— Именно! — разпали се Ендрю. — В традиционните криминалета всеки уважаващ себе си детектив притежава безпогрешен нюх да разпознава лъжците. Глупости на търкалета! Човешката природа е необятна гора и никой не познава най-дълбоките ѝ дебри. Дори майката не е в течение на най-съкровените тайни на детето си.

Свърнаха към паркинга пред голяма зелена градина с тясна чакълеста алея, която лъкатушеше между фонтани, цветни лехи и екзотични дървесни видове. Зад градината се извисяваше величествена сграда. Това следваше да е „Кристъл Касъл“ — Кристалният замък — който шерифът в Нимбин им посочи върху картата.

Звънче над вратата извести пристигането им. Мястото явно се радваше на голяма популярност, защото магазинът гъмжеше от посетители. Към Хари и Ендрю се приближи пълничка жена с ослепителна усмивка и ги приветства с добре дошли толкова ентусиазирано, сякаш от месеци тук не бе стъпвал човешки крак.

— За пръв път ли идвате? — попита тя.

В тона ѝ се долавяше увереността, че магазинът действа пристрастяващо като наркотик и веднъж посетили го, клиентите неминуемо ще се зарибят. Впрочем Ендрю и Хари не можеха да отхвърлят категорично тези вероятност.

— Завиждам ви — прехласна се тя, след като те потвърдиха предположението ѝ. — Предстои ви да откриете очарованието на „Кристъл Касъл“! — Жената почти пищеше от възторг. — Минете през онзи коридор. Отдясно има отлично вегетарианско кафене с превъзходни ястия. След като се уверите лично, завийте наляво и ще влезете в залата за кристали и минерали. Ето там започва истинското приключение! А сега вървете!

И тя махна с ръка да ги подкани. След подобно встъпление Ендрю и Хари преживяха по-скоро истинско разочарование. Кафенето всъщност представляваше съвсем обикновена закусвалня: продават кафе, чай, салати с йогурт и сандвичи със зеленчуци. В горещо рекламираната зала за кристали и минерали бяха изложени блестящи кристали, фигурки на Буда с кръстосани крака, сини и зелени кварцови залежи и природни камъни. Експонатите създаваха сложна смесица от различни светлини. Из помещението се носеше дискретно ухание на ароматни пръчици, приспивна мелодия на панфлейта и шумолене на течаща вода. На Хари магазинът му хареса, но асортиментът му се стори малко прехвален и от експонатите далеч не ти спираше дъхът. Без дъх можеше да останеш от цените.