Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Не е за разправяне — кимна солидарно Ендрю. — Всеки ден изпитваме същото на гърба си. Накъдето и да се обърнеш, все шефове, дето кракът им не е стъпвал на улицата. Дотам я докарахме. Ние, тружениците на терен, хем знаем как стоят нещата, хем изпълняваме заповеди на канцеларски плъхове с посредствен успех от юридическото си следване, които искат само да натрупат престиж и да израснат, а нас — кучета ни яли.
Хари побърза да кимне солидарно и да въздъхне тежко.
Шерифът ги гледаше изпитателно, но Ендрю запази непроницаемо изражение. Домакинът им явно реши да последва юридическия принцип, че в случай на съмнение съдът решава в полза на обвиняемия, и покани гостите си на кафе.
— Ама че кафемашина си имате — подхвърли Хари и посочи гигантската кутия в ъгъла.
Право в десетката.
— За една минута прави литър кафе — изфука се шерифът и накратко въведе посетителите си в техническите тънкости.
След две чаши кафе стигнаха до единодушния извод, че „Норт Сидни Беърс“ в ръгби лигата е снобарски клуб, а норвежкият скиор, гадже на австралийската плувкиня Саманта Райли, ще да е точен пич.
— Видяхте ли демонстрантските плакати из града? — попита помощникът. — Призовават хората утре да се съберат на площадката за кацане и да преобърнат хеликоптера ни. Според тях фотографирането на частна собственост противоречало на конституцията. Вчера петима се закопчаха с вериги и успяхме за излетим чак в късния следобед.
Шерифът и помощникът му се засмяха. Явно инцидентът не бе помрачил доброто им настроение.
След още една чаша кафе Ендрю и Хари станаха с обяснението, че е време да си поговорят с въпросния Еванс Уайт, благодариха за почерпката и се ръкуваха за сбогом.
— Впрочем — спря на вратата Ендрю. — Подочух отнякъде, че в Нимбин продавали хероин. Мършав, мургав тип. Прилича на вампир, обявил гладна стачка.
— Хероин ли? — сепна се шерифът.
— Сигурно става дума за Мондейл — обади се помощникът.
— Проклетият пропаднал шибаняк! — извика шерифът.
Ендрю докосна въображаемата си шапка за довиждане.
— Предположих, че ще ви заинтересува.
— Как ти се стори вечерята с шведската ни свидетелка? — полюбопитства Ендрю, докато пътуваха към резиденцията на Уайт.
— Вкусна. Силно пикантна, но вкусна — отвърна уклончиво Хари.
— Я не ми се прави на две и половина. За какво си говорихте?
— За какво ли не. За Норвегия и Швеция.
— И кой обра точките?
— Швеция.
— И какво толкова имат шведите, което го няма у вас?
— Най-вече именити кинорежисьори: Бу Видерберг, Ингмар Бергман…
— Абе зарежи ги кинорежисьорите! — изсумтя презрително Ендрю. — Такива има навсякъде. Виж, Едвард Григ е единствен по рода си.
— Брей! Не съм знаел, че освен другите ти интереси си познавач и на класическата музика.
— Григ е гений. Втората част от симфонията му в до минор например е…
— Извинявай, Ендрю, но съм израснал с пънк, изпълняван на два акорда, и най-сложните изпълнители, до които съм се докосвал, са „Йес“ и „Кинг Кримсън“. Не слушам музика от миналия век. Всичко преди 1980-а за мен е каменна ера. В Норвегия имаме една банда, казва се „Дум-дум Бойс“…
— Симфонията в до минор за пръв път е изпълнена през 1981 година — прекъсна го Ендрю. — „Думдум Бойс“? Ама че нелепо име.
Хари се отказа.
Еванс Уайт ги гледаше през полуспуснати клепачи. Косата му висеше на омазнени кичури в лицето. Почеса се по пакета и се оригна демонстративно. Не изглеждаше да е особено изненадан от появата им. Не защото ги бе очаквал, а по-вероятно защото посещенията на непознати бяха за него всекидневие. Все пак продаваше най-добрия ЛСД в града, а Нимбин беше малко селище и мълвата плъзваше бързо. Хари предполагаше, че човек като Уайт не продава на дребно и не осъществява сделки в дома си, но това едва ли спираше мераклиите да цъфват пред вратата му с молбата да си купят стока.
— Сбъркали сте адреса. Пробвайте се в центъра — и той затвори комарника.
— Идваме от полицията, господин Уайт — Ендрю показа значката си. — Искаме да поговорим.
Еванс им обърна гръб.
— Днес не става. Не обичам ченгета. Върнете се със заповед за арест, за обиск или нещо подобно — и ще видя какво мога да направя. Но дотогава: лека нощ.
И той хлопна вратата.
Хари се наведе към рамката и извика:
— Еванс Уайт! Чувате ли ме? Вие ли сте на тази снимка, сър? Ако да — познавате ли добре блондинката до вас? Казва се Ингер Холтер и е мъртва!
След кратко затишие пантите изскърцаха и Еванс провря глава навън.