Лебедова песен [bg]

— Здравей, Роланд — каза любезно сивокосият мъж на стола и лявата страна на лицето му се озари от усмивка. Главата му не помръдваше и капитанът виждаше само левия му профил — високо аристократично чело, ястребов нос, права сива вежда над лазурносиньо око, гладко избръсната буза, челюст и подобна на дървен чук брадичка. Според Роланд мъжът беше на в края на петдесетте си години, но изглеждаше в чудесно здраве, а и лицето му не беше обезобразено. Носеше костюм на райета, жилетка и синя вратовръзка, и изглеждаше като човек, който всеки момент ще излезе да проповядва пред камерите на една от кабелните телевизии… но при по-внимателен оглед Роланд забеляза майсторските шевове на по-уязвимите места на сакото и кожените кръпки на коленете на панталоните. Спасителя носеше туристически обувки на краката си. От врата му върху жилетката висяха дванадесет-петнадесет сребърни и златни разпятия на верижки, като някои от тях бяха украсени със скъпоценни камъни. Големите му ръце бяха натруфени с шест блестящи диамантени пръстена.

Мъжът и младата жена работеха с моливи и пудра върху лицето му. Роланд видя отвореното с гримове куфарче на масата.

Спасителя вдигна леко глава, за да може жената да напудри врата му.

— След около пет минути ще изляза пред моите хора, Роланд. Сега пеят за мен. Ах, какви ангелски гласове имат, нали? — Капитанът не отговори и мъжът се усмихна вяло. — Откога не си слушал музика?

— Сам си създавам такава — отговори Роланд.

Спасителя наклони глава надясно, докато гримьорът работеше с молив над веждата му.

— Искам да изглеждам по най-добрия начин — каза той. — Човек не трябва да си търси извинения за външния си вид, дори в тези времена. Когато хората ми ме погледнат, трябва да намират увереност. Защото увереността е нещо хубаво, нали? Означава, че си силен и можеш да се справиш с капаните, които ти залага Сатаната. О, Сатаната е много зает в последно време, Роланд… о, да! — Спасителя сплете пръстите на ръцете си в скута си. — Разбира се, Сатаната има много лица, много имена… и едно от тях може да е Роланд. Нали?

— Не.

— Е, Сатаната е лъжец, така че какво да очаквам? — Спасителя се засмя и останалите последваха примера му. Когато приключи със смеха, позволи на жената да сложи руж на лявата му буза. — Добре, Сатана… исках да кажа, Роланд… кажи ми какво искаш. Кажи ми защо ти и армията ти от демони ни следвате през изминалите два дни и сега сте ни заобиколили. Ако разбирах от военни тактики, бих казал, че ни устройвате засада. Не ми се иска да си мисля подобно нещо. Може да се разстроя при мисълта за всички бедни демони, които ще умрат за Господаря си. Говори, Сатана! — Гласът на мъжа изплющя като камшик и всички в помещението, с изключение на Роланд, се стреснаха.

— Аз съм капитан Роланд Кронингер от Армията на съвършенството. Полковник Джеймс Маклин е моят командващ офицер. Искаме бензина, маслото, храната и оръжията ви. Ако ни ги предадете до шест часа, ще се оттеглим и ще ви оставим на мира.