Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Хай? — насили се той да попита учтиво.
Бунтаро веднага започна да мърка раболепно. Извиняваше се. За какво и защо, Блакторн не разбра. Долавяше само някои от думите и неколкократното повтаряне на „саке“, но нямаше никакво съмнение — Бунтаро смирено молеше за прошка. Говореше, без да млъква, а когато спря, отново сведе глава ниско в прахта.
Заслепяващата ярост вече бе напуснала Блакторн.
— Шигата га най — дрезгаво промърмори той думите, които означаваха „нищо не може да се направи“ или „какво сте можели да направите?“, но се питаше дали това извинение не е някакъв ритуал преди нападение. — Шигата га най. Хакири уакарану га шинпай сурукотова най. Нищо не може да се направи. Не разбирам какво точно казахте, но не се безпокойте.
Бунтаро вдигна поглед и седна на петите си.
— Аригато, аригато, Анджин сама. Домо, гомен насай.
— Шигата га най — повтаряше Блакторн и щом му стана ясно, че извинението е истинско, започна да отправя благодарности към господа за появилата се като по чудо възможност да предотврати дуела. Знаеше, че няма никакви права, че се държа като луд и че единствената възможност да излезе от кризата с Бунтаро е да действува по правилата. Което означаваше Торанага.
Но защо ми се извинява? — трескаво се питаше той. Мисли! Научи се да мислиш като тях! И тогава отговорът блесна като светкавица. Сигурно защото съм хатамото и той, моят гостенин, е нарушил моето уа, хармонията на моя дом. Бурният скандал със съпругата му в моя дом ме е оскърбил, което означава, че е сгрешил, че няма право да постъпи така и е длъжен да ми се извини, независимо дали е искрен, или не. Един самурай е длъжен да се извини на друг самурай, както и един гостенин — на домакина…
Чакай! Не забравяй също, че според техните обичаи на мъжете е позволено да се напиват до припадък, от тях дори се очаква от време на време да бъдат пияни и тогава — в границите на разумното, разбира се — не отговарят за постъпките си. Не губят престиж дори ако се напият като свине. Спомни си колко спокойно се отнесоха Марико и Торанага към твоето безпаметно напиване на кораба. Беше им забавно, но не се отвратиха, както ние бихме се отвратили. Пък и не е ли изцяло твоя вината? Нали ти даде тон на това пиянство? Нали ти искаше да го предизвикаш?
— Да — отговори си той на глас.
— Нан десу ка, Анджин-сан? — попита веднага Бунтаро с кръвясали очи.
— Нани мо. Уаташи но кашицу десу. Нищо. Грешката беше моя.
Бунтаро заклати глава — не, грешката била само негова и той отново се поклони и извини.
— Саке — приключи разговора Блакторн и сви рамене. — Шигата га най. Саке!
Бунтаро се поклони и отново му благодари. Блакторн му върна поклона и стана, следван от двамата японци, които още веднъж му се поклониха. Той отново им върна поклона.
Най-накрая Бунтаро се обърна, залитайки. Блакторн изчака да се отдалечат и се запита дали онзи бе толкова пиян, колкото се правеше.
Когато се върна, Фуджико го чакаше на верандата — отново предишната учтива, усмихната Фуджико. Какво ли всъщност си мислиш? — запита се той, като я поздравяваше и тя любезно му отвърна на поздрава.
Вратата на стаята на Марико беше затворена и прислужницата й стоеше до нея като на пост.
— Марико-сан?
— Да, Анджин-сан?
Той почака, но вратата не се отвори.
— Как сте?
— Благодаря, добре. — Тя се изкашля и продължи с тихия си, малко немощен глас. — Фуджико съобщи вече на Ябу-сан и Торанага-сама, че днес не съм разположена и няма да съм в състояние да превеждам.
— Трябва да ви види лекар.
— Благодаря, но Суво ми стига, изпратих вече да го повикат.
— Вижте, аз разбирам малко от медицина. Да не би да кашляте кръв?
— Не, подхлъзнах се и леко си нараних бузата. Уверявам ви, че нищо ми няма.
Той почака малко и додаде:
— Бунтаро ми се извини.
— Да, знам, Фуджико е наблюдавала всичко откъм портата. Най-смирено ви благодаря, че сте приели извинението му. Благодаря ви, Анджин-сан. Толкова съжалявам за нарушеното ви спокойствие. Непростимо е, че вашата хармония… приемете и моите извинения. Не трябваше да се забравям и да давам воля на езика си. Беше много невъзпитано от моя страна. Моля да ме извините. Аз единствено съм виновна за кавгата. Моля да приемете и моите извинения.