Окото на света

Конярите не бяха изненадани от появата им. Конете вече бяха оседлани и ги очакваха. Мандарб беше изправил надменно шия и не обръщаше внимание на никой друг освен на Лан, но Алдийб протегна муцуна, за да отърка ноздри в ръката на Моарейн. Имаше един товарен кон с плетени от тръстика дисаги и едно огромно животно с рунтави глезени, по-високо дори от жребеца на Стражника, за Лоиал. Изглеждаше достатъчно голямо, за да може само да тегли цяла купа сено, но в сравнение с Огиер приличаше на пони.

Лоиал измери с поглед грамадния кон и усъмнен промърмори:

— Краката ми са си достатъчно здрави.

Господин Джил беше осигурил на Ранд дорест кон, почти с цвета на косата на младежа, висок и с мускулеста гръд, но не и с огнената стъпка на Облак. И естествено се казваше Дорчо.

Егвийн се отправи към своята Бела, а Нинив отиде при дългокраката си кобила.

Мат се приближи до Ранд, стиснал в ръка поводите на сивокафявия кон, който му беше отреден.

— Перин нещо ме изнервя — изсумтя той. Ранд го изгледа накриво. — Много странно се държи. Не го ли забелязваш? Кълна се, не си го въобразявам, нито е от… от…

Ранд кимна. „Слава на Светлината, че камата пак не го е обсебила.“

— Така е, Мат, но ти се успокой. Моарейн знае за… знае какво му е. Перин си е добре. — Искаше му се да може сам да си повярва, но думите му, изглежда, успокоиха Мат донякъде.

— Разбира се — отвърна Мат припряно, но продължи да поглежда Перин накриво. — Казвал ли съм, че не е.

Господин Джил каза нещо на главния ратай и той се почука по челото и забърза към задния край на конюшнята. Ханджията се обърна към Моарейн с доволна усмивка.

— Рами казва, че пътят е чист, Айез Седай.

Задната стена изглеждаше здрава и дебела, съоръжена с тежки лавици с инструменти. Рами и още един от конярите разчистиха вилите, лопатите и мотиките, след което се пресегнаха зад лавиците и издърпаха тайни мандала. Изведнъж част от стената се плъзна навътре на добре прикрити панти. Светлината от конюшнята освети една тухлена стена само на няколко стъпки от вратата.

— Това е само един тесен проход между сградите — поясни ханджията. — Но никой не знае, че оттук има изход. И никой няма да ви види, че излизате.

Айез Седай кимна.

— Запомни, добри ни стопанино, ако се страхуваш, че ще си имаш някакви неприятности, напиши до Шериам Седай, от Синята Аджа, в Тар Валон, и тя ще ти помогне. Опасявам се, че аз и сестрите ми вече сме твърде много задължени на всички добри хора. които ми помогнаха.

Господин Джил се засмя. Ако се съдеше по смеха му, нямаше вид на притеснен човек.

— Оставете, Айез Седай, вие вече ми осигурихте единствения хан без плъхове в цял Кемлин. За какво повече мога да ви помоля? Само това ще удвои клиентелата ми. — Усмивката му се стопи и той отново стана сериозен. — Каквото и да сте намислили, кралицата държи на Тар Валон, а аз си държа на кралицата, така че ви желая успех. Светлината да ви освети дано, Айез Седай. Светлината да освети всички ви.