Операция „Червена буря“ [bg]

Трите F-14 бавно набраха височина по курс северозападно от Сторноуей и на тридесет и пет хиляди фута се свързаха с танкерите си. На неколкостотин мили от тях екипажите на съветските бомбардировачи извършваха същата операция. Присъствието на голям брой американски изтребители над конвоя ги беше изненадало, но времето и разстоянието се бяха оказали благоприятни за руснаците и те бяха успели да се измъкнат без загуби. Екипажът на всеки самолет вече беше обсъдил положението помежду си. Емоциите им бяха възбудени от поредната опасна мисия. Те коментираха колко поразени цели щяха да заявят при завръщането си в Кировск, като ги пресмятаха по проста математическа формула. Предполагаше се, че една от всеки три ракети е поразила целта си, дори и ако се вземеше предвид зенитният огън на противника. Днес не бяха срещнали силна съпротива от зенитни батареи, въпреки че никой от екипажите не беше останал в зоната достатъчно дълго, за да направи по-точна преценка на противосамолетните средства на конвоя. Екипажите щяха да заявят шестнадесет поразени цели, между които и двата външни хидролокаторни поста, които създаваха толкова много неприятности на колегите им подводничари. Екипажите се отпуснаха и започнаха да пият чай от големи термоси, обмисляйки следващото си посещение на конвоя от осемдесет кораба.