Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Кой е?
— Аз — обади се Соумс.
Тя сменяше роклята си и не беше се облякла напълно, възхитителна фигура пред огледалото! Великолепни ръце, рамене, коса — малко потъмняла от времето, когато я бе видял за първи път, — прекрасна шия, копринено бельо и сивосинкави очи зад черните ресници… на четиридесет години тя беше все така красива, както и на двайсет! Прекрасно притежание: отлична домакиня, разумна и достатъчно нежна майка. Само да не беше така цинично откровена в отношенията помежду им! Соумс, който я обичаше толкова, колкото и тя него, изпитваше чисто английско недоволство, задето тя не прикриваше това съдружие поне с едно тъничко було от чувство. Като повечето свои сънародници и сънароднички, той поддържаше гледището, че бракът трябва да почива на взаимна любов, а когато тази любов изчезне или се установи, че никога не е съществувала — и следователно бракът не е почивал на любов, — фактът не бива да се признае. Бракът съществува, любовта не. Но бракът трябва, и ще продължи да съществува! Така запазвате и него, и любовта, и никой няма да ви обвини в цинизъм, реализъм или френска безнравственост! Още повече, че това е в интерес на собствеността. Макар и да знаеше, че Анет съзнава — а разбира, че и нему е известно — отсъствието на всяка любов помежду им, Соумс очакваше все пак от нея да не признае с думи или чрез дело този факт; и просто не разбираше какво иска да му каже, когато говореше за лицемерието на англичаните.
— Кого си поканила в Шелтър идната седмица?
Анет продължи да черви устните си… Винаги му беше неприятно, че го прави.
— Сестра ти Уинифред, Кар-р-диганови… — Сега взе чернилото за ресниците — и Проспер Профон.
— Белгиеца ли? Защо и него?
Анет изви лениво глава, почерни ресниците на едното си око и отвърна:
— Защото забавлява Уинифред.
— Бих предпочел човек, който ще забавлява Фльор: тя е станала много нервна.
— Нер-р-вна ли? — повтори Анет. — Сега ли го забеляза, приятелю? Та тя е била винаги нер-р-вна, както се изрази. Няма ли най-после да престане да се преструва с това свое р?
Той докосна с ръка роклята, която току-що бе съблякла, и попита:
— Какво прави?
Анет го погледна в огледалото. Току-що освежените устни се усмихнаха полуискрено, полунасмешливо.
— Забавлявах се — отвърна тя.
— О! — промълви мрачно Соумс. — Дантели и кордели навярно?
Така наричаше той неразбираемото тичане по магазини, за което жените идваха в града.
— Накупи ли си Фльор летни рокли?
— А не питат купила ли съм си аз?
— На теб ти е все едно дали те питам, или не.
— Вярно. Да, купи си; аз също… и то много скъпи.
— Хм! — отвърна Соумс. — А какво прави онзи приятел Профон в Англия?
Анет вдигна току-що нарисуваните си вежди.
— Разхожда се с яхтата си.
— О! — промълви Соумс. — Изглежда доста заспал.
— Понякога — отвърна Анет и по лицето й пробягна лека дяволитост. — Но понякога е много забавен.
— Сякаш са го мацнали с катран.
Анет се протегна.
— С катран ли? — повтори тя. — Какво искаш да кажете. Майка му е била armenienne253.
— А, значи, затова! — промълви Соумс. — Разбира ли нещо от картини?
— От всичко разбира… Истински светски човек.
— Добре. Покани някого и за Фльор. Искам да се поразвлече. Щяла да отиде в събота у Вал Дарти и жена му; не ми е приятно.
— Защо?
Като не можеше да обясни защо, без да засегне семейната история, Соумс каза само:
— Пак скитане. И без това доста скита.
— Аз много харесвам малката мисис Вал — толкова тиха и умна.
— Не я познавам; знам само… Това е нещо ново. — Соумс вдигна от кревата едно от най-новите постижения на модата.
Анет взе роклята от ръцете му.
— Искаш ли да ме закопчаеш? — попита тя.
Той започна да я закопчава. Поглеждайки случайно през рамото й в огледалото, зърна изражението й — полунасмешливо, полупрезрително, сякаш искаше да каже: „Благодаря! Но никога няма да се научиш!“ Да, слава богу, не беше французин! След като свърши задачата си, отметна глава назад и измърмори:
253
Арменка.