Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Нечий глас се обади весело:
— Малко прекалено, сър, нали?
Минаваше отново младежът, който му бе подал кърпичката. Соумс кимна.
— Не зная накъде вървим.
— О! Не се тревожете, сър — отвърна все така весело младежът, — защото и те не знаят.
Гласът на Фльор каза:
— О! Татко! Ето те най-после! — сякаш тъкмо той я бе накарал да чака.
Младежът свали шапка за поздрав и отмина.
— Е-е — каза Соумс, като я загледа от главата до пети, — много точна млада дама си!
Това безценно негово съкровище имаше среден ръст, не особено забележителен тен и къси тъмнокестеняви коси; раздалечените тъмни очи блестяха, щом ги раздвижи, а при покой изглеждаха унесени под белите клепачи с черни мигли, които почти непрестанно ги засенчваха. Имаше очарователен профил, а от чертите на баща си — само решителната брадичка. Усетил, че изражението му се смекчи, щом я видя, Соумс се намръщи, за да запази равнодушието, присъщо на всеки Форсайт. Знаеше, че тя е прекалено склонна да използва слабостта му.
Фльор го улови под ръка и каза:
— Кой беше този?
— Подаде ми изпуснатата кърпичка. Поговорихме за картините.
— Няма да купиш това нещо, нали, татко?
— Не — отвърна мрачно Соумс; — няма да купя онази „Юнона“, в която се бе загледала.
Фльор го дръпна за ръката.
— О! Да си вървим! Отвратителна изложба!
Пред входа минаха край младия Монт и другаря му. Но Соумс бе окачил вече надпис „Вход забранен“ и едва отговори на поздрава на младежа.
— И така — започна той на улицата, — кого видя у Имоджин?
— Леля Уинифред и мосю Профон.
— О! — промълви Соумс. — И той ли беше? Какво намира леля ти в него?
— Не зная. Изглежда много умен… И мама го харесва.
Соумс измърмори нещо.
— Беше и братовчед ми Вал с жена си.
— Какво? — изненада се Соумс. — Аз мислех, че са си отишли в Южна Африка.
— О, не! Продали са фермата там. Братовчед ми Вал възнамерява да отглежда коне за надбягвания в Съсекс. Купили са чудесно старинно имение, и ме поканиха да отида там.
Соумс се изкашля; новината му беше крайно неприятна.
— Как изглежда сега жена му?
— Много мълчалива, но мила, струва ми се.
Соумс се изкашля отново.
— Братовчед ти Вал е развейпрах.
— О, не, татко! Те са ужасно привързани един към друг! Аз обещах да отида… от неделя до сряда.
— Ще отглежда коне за надбягвания ли? — запита Соумс.
Това беше нещо съвсем не в реда на нещата, но не то предизвикваше възмущението му. Защо, дявол да го вземе, племенникът му не бе останал в Южна Африка? Не стигаше сякаш собственият му развод, ами и племенникът му трябваше да се ожени за дъщерята на ответника — несъща сестра на Джун и на онзи младеж, когато Фльор поглеждаше иззад дръжката на помпата. Ако той не внимава, тя можеше да узнае за този някогашен позор! Неприятна история! Онези налетяха днес на него като рояк пчели!
— Неприятно ми е това отиване — каза той.
— Искам да видя конете — промълви Фльор; — освен това ми обещаха, че ще пояздя. Нали знаеш, братовчед ми не може много да ходи, но чудесно язди. Ще ми покаже как препускат конете му.
— Ах, тия надбягвания! — промълви Соумс. — Как не ги прекрати войната! Страхувам се, че Вал прилича на баща си.
— Аз не знам нищо за баща му.
— Разбира се — отвърна мрачно Соумс. — Той се занимаваше с коне и си счупи врата в Париж, като слизал по стълбите. Щастливо избавление за леля ти.
Той се намръщи, като си припомни разследването за тия стълби, на което бе присъствал в Париж преди шест години, тъй като самият Монтегю Дарти не можеше да присъства… Съвсем обикновени стълби в една къща, където се играело бакара. Може би печалбата, а може би отпразнуването й бе зашеметило главата на зет му. Френското съдопроизводство беше много немарливо — маса неприятности му бе създало тогава.
Гласът на Фльор го откъсна от тия мисли.
— Виж! Същите хора, които бяха с нас в галерията.
— Кои? — промълви Соумс, макар че разбираше много добре кои.
— Жената е много красива, струва ми се.
— Да влезем в тая сладкарница — заяви ненадейно Соумс, стисна я за ръка и я отведе към сладкарницата. Такова нещо беше необичайно за него, затова той запита почти смутено: — Какво ще вземеш?