Пръстът, който те сочи [bg]

— Целият съм в слух.

Колкото можах по-сдържано му разказах за посещението си в дома на Блънди и за претърсването, извършено там от Кола, когато се убеди, че старицата спи. За случилото се след това си премълчах.

— Защо не попитате Сара Блънди дали не им липсва нещо?

— Той е техният лекар. Не ми се иска да подкопавам доверието ѝ в него, нито той отново да откаже да лекува майката. Вие как мислите?

— Че като спим заедно в един креват, ще ми се наложи да лягам върху кесията си — отвърна той. — Странно какви усилия положихте да уталожите подозренията ми само за да ги разпалите отново.

— Моля да ме извините заради това. Поведението му е странно, но според мен вашите собствени страхове са безпочвени.

Този среднощен разговор пробуди собствените ми тревоги и държа да отбележа, че през всичкото време Лоуър не спомена нито дума за това, че мировият съдия вече е заподозрял Сара като възможна престъпничка. Ако го беше направил, щях да се държа по друг начин. А така, веднага щом Лоуър си тръгна, мислите ми отново се насочиха към странното поведение на Кола и аз реших да се докопам до същността на въпроса. Ала реших, че отначало е най-добре да разпитам Сара, пък нищо че Кола беше техен лекар.

— От този рафт ли? — попита тя, когато ѝ разказах за претърсването. — Там няма нищо ценно. Само няколко книги на баща ми. Една липсва — каза. — Никога не съм я чела, беше на латински.

— Нима баща ти е знаел латински? — смаях се.

Знаех, че е човек врял и кипял, но не подозирах, че познанията му се простират дотам.

— Не — отвърна тя. — Той го смяташе за мъртъв език, който не е от полза за никого освен за глупци и любители на античността. Прощавай — добави с лека усмивка. — Той искаше да създаде нов свят, не да съживява стар. И веднъж ми каза, че според него няма какво да научим от робовладелци и езичници.

Това си го пуснах покрай ушите и по никакъв начин не изразих неодобрение.

— Откъде са се взели всички тези книги?

Тя вдигна рамене.

— Сетих се за тях само веднъж, когато смятах да ги продам. Попитах един търговец, но той ми предложи много малко. Канех се да ти ги дам като подарък, задето беше така добър с мен, стига да ги приемеш.

— Познаваш ме достатъчно, за да знаеш, че не бих отблъснал лесно такъв подарък. И все пак бих го отказал. Не си в положение да раздаваш притежанията си. Бих настоял да ти платя за тях.

— А аз пък бих отказала пари.

— И дълго време бихме спорили за това. А има по-важни неща. Например, че ти не можеш да ми подариш, а аз не мога да купя книгата, взета от господин Кола. Нека помисля преди всичко дали не мога да я върна.

Като начало извървях пеша целия път до Крайст Чърч, за да се уверя, че Лоуър и Кола са заминали същата сутрин на обиколката си.

После отидох при госпожа Булстроуд, хазайката на Кола в Сейнт Джайлс.