Пръстът, който те сочи [bg]

То се знае, не можех направо да го попитам за онова, което ме интересуваше повече от всичко. Колкото и да исках да разбера защо беше претърсвал дома на Сара Блънди, нямаше как да задам въпроса си така, че да получа полезен отговор. Но преди да си тръгне, той явно почувства, че е събудил подозрения у мен, защото ме погледна по-внимателно и с по-голям интерес от преди.

След като двамата с Лоуър излязоха, ние с Лок прекарахме още час в приятен разговор и чак след това се прибрах у дома. Пожелах на майка си лека нощ, почетох малко Библията и вече се приготвях да си лягам, когато се раздаде силно тропане откъм улицата. Слязох и отключих входната врата, след като бях положил такива усилия да залостя всичките ѝ резета. Беше Лоуър, който поднесе многословни извинения, че е нарушил спокойствието ми, и помоли да му отделя малко време.

— Напълно съм объркан — подхвана, когато го заведох в стаята си и го помолих да говори по-тихо, защото майка ми ужасно мразеше да бъде обезпокоявана вечерно време и щеше да ми се наложи дни наред да търпя мърморенето ѝ, ако бъдеше събудена от гласа на Лоуър или от шума на стъпките му.

— Какво мислите за Кола? — попита внезапно.

Отвърнах уклончиво, защото бе повече от ясно, че на Лоуър не му влиза в работата моето мнение за италианеца.

— Защо питате?

— Защото постоянно чувам стряскащи неща за него — отвърна той. — Както знаете, неотдавна ме повика доктор Уолис. И този Кола не само имал навика да краде идеите на хората, ами Уолис сега е убеден, че по някакъв начин е замесен в смъртта на доктор Гроув. Нали знаете, че направих аутопсия? Целта ѝ беше да се провери дали трупът ще обвини Кола.

— И той стори ли го?

Сърцето ми заби по-учестено при повдигането на тази тема. Най-лошите ми кошмари се сбъдваха пред очите ми и аз нямах представа как да реагирам. До този момент не подозирах, че смъртта на доктор Гроув се разследва, и не само се бях успокоил, че съм в безопасност, а дори бях успял сам себе си да убедя, че нямам пръст в кончината му.

— Не, разбира се, че не. А може и да го е направил. Когато го разрязах, вече нямаше как да се разпознае дали кърви заради обвинение, или не. Във всеки случай проверката нищо не доказа.

— Какво мисли Уолис по този въпрос?

— Нямам представа. Той е прикрит човек и никога не казва нищо, ако не се налага. Но предупрежденията му ме разтревожиха. А сега, както изглежда, трябва да взема Кола с мен на обиколката си. Всяка нощ ще лежа буден, убеден, че ще забие кинжала си в мен.

— На ваше място не бих се притеснявал — казах. — Изглежда ми напълно нормален човек като за чужденец. От опит знам, че доктор Уолис много обича да се изкарва по-знаещ от другите. Често въобще не е така, просто го използва като средство да предизвика събеседника към откровение.