Енциклопедия на шпионажа

Американските власти смятат, че шифрите им все още са сигурни, тъй като важните ключове се променят всеки ден и се разпращат по предназначение изключително внимателно. Но Уокър и Уитуърт са предали на руснаците ключовете. Когато през май 1985 г. е разкрит шпионският кръг Уокър — Уитуърт, се появяват различни мнения за пораженията, нанесени от радиооператорите на отбраната. За много американски военноморски офицери последствията са страшни. Месец след ареста на Уокър — Уитуърт и след оценка на важността на предателството им адмирал Джеймс Уоткинс — директор на военноморските операции, заявява, че флотът има проблем, „който може да бъде оставен да лежи в праха… Вярваме, че сме прехвърлили страшното в този проблем… Вярваме, че сме го заобиколили.“

Когато на пресконференция в Пентагона питат Уоткинс за уязвимостта на американските подводници след тези случаи на шпионаж, той е още по-самоуверен и заявява, че не съществуват доказателства, че руснаците са проникнали в кодовата система, което да им позволява да засичат американски подводни съдове, „и следователно сме убедени, че нашите ПСР [подводници със стратегически ракети] 100% са в безопасност“.

Но други за разлика от Уоткинс проявяват загриженост. Контраадмирал Джон Бътс — директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ по това време, определя на оперативка вредата, нанесена от Уокър — Уитуърт „по скалата от 1 до 10 — 12!“ Повече от година след като шпионският кръг е неутрализиран, новият ръководител на военноморските операции адмирал Карлайл Трост заявява, че кодовият материал е предоставил на руснаците предимство пред Съединените щати при една евентуална морска война. Директорът на военноморското разузнаване контраадмирал УИЛЯМ СТУДЕМАН казва: „Сигурно никога няма да разберем цялата истина, в каква степен е пострадала нашата отбранителна способност от тази предателска и позорна дейност на Джери Уитуърт.“