Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Кръгът
Измислено име за щабквартирата на британската разузнавателна служба МИ–6 на БРОДУЕЙ от 1924 до 1966 г. Предполага се, че е наречена на името на Кеймбридж съркъс (кръг) — на кръстовището на Шафтсбъри авеню и Чаринг крос роуд и още няколко улици. Кръгът е популяризиран от известния писател на шпионски романи ДЖОН ЛЬО КАРЕ. Въпреки че щабквартирата на МИ–6 не се намира на Кеймбридж съркъс, британските разузнавателни служби вероятно са имали клонове в този район, наситен с театри и книжарници.
В книгата „Благородният ученик“ („The Honourable Schoolboy“, 1977) Льо Каре обяснява, че името „произлиза от адреса на тайната щабквартира на организацията, която гледа към известното кръстовище на лондонски улици“. Когато неговият супертаен агент ДЖОРДЖ СМАЙЛИ поема ръководството на Кръга, Льо Каре описва неговата „износена престолна зала на петия етаж на Едуардовия мавзолей, разположен на Кеймбридж съркъс…“.
Американското издание на книгата за историята на МИ–5 от 1945 до 1972 г. от НАЙДЖЪЛ УЕСТ се нарича „Кръгът“ („The Circus“, 1982). Във Великобритания заглавието й е „Въпрос на доверие“ („A Matter of Trust“).
Крючков, Владимир (1924)
Председател на КГБ от 1988 до 1991 г. След кратка служба в съветската армия Крючков следва в юридически институт. След дипломирането си в началото на 50-те години работи в прокуратурата. По-късно е изпратен в съветското посолство в Будапеща, Унгария. От 1957 до 1967 г. работи в отдел към Централния комитет, като отговаря за чуждестранните комунистически партии по времето, когато отделът се оглавява от ЮРИЙ АНДРОПОВ.
През 1967 г. Андропов е назначен за председател на КГБ и Крючков отива с него там на работа. През 1978 г. е издигнат за ръководител на главно управление на КГБ с чин генерал-лейтенант. Издига се до заместник-председател на КГБ, преди да стане негов председател през 1988 г. Като председател на КГБ Крючков подема кампания за издигане авторитета на агенцията. Въпреки че по-рано е призовавал към „спечелване на мисленето“ на западните политици, тъкмо преди опита за преврат на 18 август 1991 г. той обвинява Запада, че се опитва да подкопае съветското общество. На 18 август е свален от този пост заради оказаното сътрудничество в неуспешния опит за преврат срещу президента Михаил Горбачов.
* Куба
„Заплаха на 90 мили от американския бряг“. Така десетилетия наред американските политици възприемат и определят Куба и се опитват да свалят комунистическия лидер на острова Фидел Кастро. Куба е единственото място в света, където има сблъсък между Съединените щати и Съветския съюз и едва не се стига до ядрен конфликт, единственото място в Западното полукълбо, където комунизмът е извоюван и се запазва, и единственото място, което се управлява от лидер, когото американски РАЗУЗНАВАЧИ сериозно са се опитвали да убият дори с помощта на мафията. Кастро много повече, отколкото Куба, е бил ОБЕКТ, но не като източник на разузнавателна информация, а като дразнител.
След като през декември 1959 г. Кастро сваля диктатора Фулхенсио Батиста, Съединените щати го приемат като герой, но за много кратко. Скоро след това той национализира американската собственост в Куба, колективизира селските стопанства и открито се придържа към комунизма. Започва да приема икономическа и военна помощ от Съветския съюз, която продължава 30 години. Съединените щати налагат икономическо ембарго над Куба и започват да кроят планове, как да премахнат Кастро.
Първата от двете американски кризи в Куба започва през март 1960 г., когато президентът Айзенхауер одобрява план на ЦРУ за свалянето на Кастро. Според плана във Флорида е трябвало да бъдат обучени кубински изгнаници, настроени против Кастро, и след това бъдат внедрени в Куба, за да предизвикат бунт. Лидери на изгнаниците след това е трябвало да се приземят и да се провъзгласят за временно правителство на „свободна Куба“. ЦРУ успява да поддържа проамерикански преврати в Иран и Гватемала, а Куба се очаква да стане третият успех на агенцията.
Сред хората, събрани в кубинската група за специални задачи, са и ветерани от предишните преврати. Ръководството е поверено на РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ — директор на тайните служби в ЦРУ. Директор на групата е Джейкъб Естърлайн — служил в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ през Втората световна война, сражавал се зад японските линии в Бирма. В частта на Естърлайн е и ХАУЪРД ХЪНТ, работил над гватемалската операция и сега натоварен да организира кубинските изгнаници. ЦРУ създава Революционен фронт за демокрация (Frente Revolucionario Democratico), който да вербува емигранти във Флорида.