Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Най-сетне на 13 декември 1942 г. британците успяват да проникнат в операционния ключ на германските подводници — резултатите не закъсняват. Същия месец загубите на търговски кораби намаляват на 44, а през януари 1943 г. са само 33. Същевременно извадените от строя германски подводници стават все повече. Рекорден брой — 19 германски подводници, са унищожени през февруари, 15 — през март и април, и 41 — през май 1943 г. Германските подводници са изтеглени от основните атлантически трасета.
Германският военноморски историк Юрген Ровер в книгата „Главни сражения с конвоите от март 1943“ („The Critical Convoy Battles of March 1943“, 1977) описва този период така: „Затова е ясно, че пробивът в германската кодова система е съществен фактор в битките за конвоите от април и май [1943], които по-късно се оказват повратна точка във войната с подводниците.“ Няколко са факторите, довели до съюзническата победа над германските подводници: повишеният брой патрулни самолети, извършващи дълги полети, подобрените радари, по-големият брой кораби ескорти, подобрената противоподводникова тактика и — понякога от първостепенно значение — успехът в проникването в шифрите на машините Енигма в подводниците.
Още през 1941 г. вицеадмирал Карл Дьониц — ръководител на подводниковия флот (по-късно командващ германския военноморски флот), отбелязва колко често конвоите успяват да избегнат подводниците му. В дневника му е записано: „Не може да бъде просто съвпадение. Съвпадението няма да проявява предпочитание само към едната страна, и то цели 9 месеца. Достоверното обяснение е, че британците получават сведения от някакъв източник за местата, където устройваме засади, и ни избягват. Затова се натъкват единствено на единични подводници.“
Ето как биографът на Дьониц Питър Падфилд обяснява германската логика, когато разглежда този проблем в „Дьониц: последният фюрер“ („Donitz: The Last Fuhrer“, 1984):
Има 3 теоретични начина англичаните да получават тази информация. От шпиони — а бе направено всичко необходимо, за да се избегне тази възможност. Чрез дешифриране на радиосъобщенията — но специалистите криптолози от Главното командване твърдяха, „че за това и дума не може да става“. Накрая — по пътя на структурния анализ на потока съобщения от корабите и от визуално наблюдение.
И германското военноморско командване, и останалата част от германските военни не могат да повярват, че съюзниците са проникнали в безценната система Енигма.
Безспорно най-успешният криптоаналаз на Оста през Втората световна война е извършен от германската военноморска служба Б-ДИНСТ. Германците успяват да разкрият оперативните кодове на съюзническите конвои, което им позволява да насочат подводниците си към местата за преход на търговските кораби. След като англичаните и американците разчитат шифрите на германските подводници, конвоите се насочват по нови трасета, а играта на котка и мишка в разкодирането продължава дни наред.
На сушата германската армия успява да пробие в съветските тактически комуникации. На Източния фронт те получават 70% от най-сигурната си тактическа информация от прехванати съветски тактически радиосъобщения. (По ирония на съдбата най-добрите сведения на британците за съветските войски и операции са от прехванати от Ултра съобщения за състоянието на Източния фронт, изпратени от германските военновъздушни сили. Сравнително малка част от тази германска разузнавателна информация британците предоставят на руснаците.)
Съюзническите успехи с японските шифри също допринасят за победата им във войната. Японският посланик в БЕРЛИН генерал ХИРОШИ ОШИМА поддържа близки и приятелски отношения с нацистките лидери, включително с Адолф Хитлер. Ошима редовно изпраща в Токио доклади за разговорите си с Хитлер и с други известни хора от райха, а също и технически данни за германските военни планове, оръжия и отбрана.
Бойните действия в Тихия океан се разгарят след масираната въздушна атака на японците над ПЪРЛ ХАРБЪР през декември 1941 г. По това време рязко се активизира работата на дешифровъчните подразделения на ВМС на САЩ, които успяват частично да проникнат в японските военноморски ШИФРИ ОТ СЕРИЯТА JN, и резултатите не закъсняват. На 27 януари 1942 г. американската подводница Гаджън се отправя в определения от криптолозите район, открива и потопява японската подводница I–73, която се е намирала на повърхността. Това е първият японски военен плавателен съд, който става жертва на американска подводница.