Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Необходимостта да бъде разгадано дадено кодирано съобщение възниква още в древността. Книгата на пророк Даниила, пресъздаваща събития от VI в. пр.н.е., разказва за мистериозно писмо на стените на банкетната зала на краля на Вавилон: „MENE, MENE, TEKEL, UPHARSIN“.
„Влязоха прочее всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му. Тогава цар Валтазар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.“ (Даниила 5:8–9.)
Само еврейският пророк Даниила успял да разчете посланието. Той казал на Валтазар: „Ето и значението на това нещо: Претеглен си на къпоните, и си се намерил недостатъчен… Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.“ (Даниила 5:26–28.)
Военната и дипломатическата история на света от това време изобилстват с тайни послания и съобщения, които изискват умения като тези на Даниила.
Англичаните например проявяват огромен интерес към декодирането като средство за защитата на кралството. Всеобхватната разузнавателна дейност на сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ в защита на кралица Елизабет I в края на XVI в. и борбата му за предпазване на короната от заплахите на католиците включват сложна шифровъчна организация. Основна нейна цел са прехващането и разчитането на закодирана кореспонденция от католиците в чужбина за католиците в Англия. Този интерес на англичаните към разкодирането продължава през вековете (Вж. ТЪРЛОУ, ДЖОН; УОЛИС, ДЖОН; УИЛС, ЕДУАРД).
В началото на XX в. използването на радиокомуникациите, както и на всички модерни военни технологии прави криптоанализа труден, а поради необходимостта му — изключително важен.
Радиото се превръща във важно военно средство за командващите през Първата световна война и довежда до сравнително висок интерес към радиоразузнаването и РАЗУЗНАВАНЕТО В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ. Кодовете и шифрите от това време, дори и използваните за предаване на важна информация са доста елементарни в сравнение със съвременните стандарти. Те се пишат на ръка и обикновено се използват кодови книги. Разгадаването на тези кодове и шифри отнема много време и изисква значително търпение.
До началото на Първата световна война британската армия и Кралският военноморски флот вече създават агенции за декодиране. Флотската СТАЯ 40 несъмнено изиграва голяма роля в криптоанализа по време на войната. Тя успява да разшифрова не само германските флотски кодове, но и кодирани шифрограми на германското външно министерство до посолства, включително т.нар. ТЕЛЕГРАМА ЦИМЕРМАН, която е ключов фактор за влизането на Съединените щати във войната като съюзник на Великобритания и Франция през април 1917 г.
Френското шифровъчно бюро, ръководено от великолепния криптолог капитан ЖОРЖ ПЕНВЕН, успява да проникне в германския ШИФЪР ADFGX, благодарение на което съюзниците спират пролетната германска офанзива във Франция през 1918 г. Има и други военновременни успехи в разкодирането, някои от които са постигнати от германците, като главно разчитането на руски кодове. Съвременният американски криптоанализ започва през 1916 г., когато 26-годишния ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ става ръководител на криптоложкия отдел към армейските свързочни части. Усилията му през Първата световна война са изключително успешни и поставят основите на бъдещи американски военни криптоложки операции. (Новосъздадената криптоложка дейност на ВМС на САЩ прекратява съществуването си скоро след като Ярдли става ръководител на цялата военна криптология.)
През 1919 г. Ярдли създава Черната стая, която успява да декодира японските дипломатически шифри в навечерието на международната морска конференция през 1921 г. във Вашингтон. Американските представители в преговорите успяват да притиснат японската делегация максимално, така че постигат най-добрите условия за Съединените щати.
Съкращенията в армията след войната се отразяват и на Черната стая на Ярдли и тя преминава на финансова издръжка към Държавния департамент. Усилията на Ярдли продължават до 1929 г., когато новоназначеният държавен секретар Хенри Стимсън слага край на операцията по разкодиране — твърди се, че бил заявил: „Джентълмените не си четат пощата.“
Година по-късно в армията е създадена СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР), оглавена от един от най-успешните криптолози на всички времена Уилям Фридман. По това време чисто военните задачи на СРР са твърде малко и затова новата служба съсредоточава усилията си в декодирането на японския дипломатичен код от серията ПЪРПЪЛ.