Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Военноморските декодировчици в Пърл Харбър (станция ХИПО) успяват да предупредят адмирал Честър Нимиц — американския командващ в Тихия океан, че японците ще нападнат Порт Морсби, Нова Гвинея, по пътя си към Австралия. Американски самолетоносачи спират японските сили в началото на май 1942 г. Това е първата победа над японците.
След това декодировчиците съобщават на Нимиц, че японците ще предприемат сериозна атака срещу атола МИДУЕЙ, за да въвлекат американския флот в решаваща битка. След предупреждението Нимиц разполага малкото си военни кораби така, че да нанесат изненадващ удар на японците. В Мидуейската битка в началото на юни 1942 г. японците губят 4 самолетоносача с всички самолети и повечето от пилотите, а американците — 1 самолетоносач. Мидуей е повратна точка във войната в Тихия океан.
След Мидуей американските части предприемат офанзива в Тихия океан. На сутринта на 17 април 1943 г. една американска прехващателна станция в Дъч Харбър на Алеутските острови прехваща съобщение от бойния кораб Ямато — флагманския кораб на японския военноморски флот. Станцията засича името на флагманския кораб, въпреки че съобщението е кодирано, и веднага го препраща във Вашингтон. Там декодировчиците успяват да го дешифрират и узнават, че командващият японските военноморски сили адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО извършва инспекция на бази в югозападната част на Тихия океан. Съобщават се и подробности на програмата му.
Нимиц и помощникът му вицеадмирал Уилям Холси нареждат въздушно наблюдение на Ямамото по време на инспекцията му. На 18 април 1943 г. самолетът на Ямамото е свален, а самият адмирал загива.
Ултра — Меджик сериозно подпомагат операциите на американския военноморски флот и през останалата част от войната. Благодарение на разчетените съобщения ескортиращият американски боен кораб Ингланд потопява 6 японски подводници за 12 дни, като по този начин се превръща в най-успешния противоподводников кораб през войната.
ВМС предоставя и декодирани съобщения от японските военноморски комуникации на командващия американските сили в югозападната част на Тихия океан генерал Дъглас Макартър. Японските кораби и самолети участват в операциите на японската армия и затова сведенията са особено ценни за Макартър. Основните кодове на японската армия обаче са разшифровани едва през 1944 г.
Японците постигат незначителен успех срещу шифрите на съюзниците главно поради ограничения им интерес към разузнавателната дейност, а също и поради липсата на сътрудничество между (несъществените) действия за разкодиране, полагани от армията и флота. И наистина, американската СИГАБА, изглежда, е единствената шифрова машина, в чийто шифър противникът не е успял да проникне. (Японците успяват да разчетат китайските кодове сравнително лесно.)
От началото на Втората световна война американците и британците редовно прехващат съветски съобщения, предназначени за техните дипломати и АГЕНТИ в чужбина. Но те практически не са дешифрирани, тъй като руснаците използват ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА. Този метод е вероятно най-сигурният начин за опазване тайната на съобщенията.
По време на войната руснаците обаче бележат успехи както срещу враговете си, така и срещу съюзниците си. Но отчасти поради масовите чистки на Сталин през 30-те години съветските усилия в декодирането са сравнително примитивни, когато през юни 1941 г. германците предприемат операция БАРБАРОСА срещу Съветския съюз. Към края на годината няколко машини Енигма са заловени от германците, очевидно с подходящите ключове. Освен това руснаците имат достъп и до британските постижения в разкодирането. ДЖОН КЕЪРНКРОС — съветски агент, е назначен в ПАРК БЛЕЧЛИ — военновременния дом на британската Правителствена школа за кодове и шифри от 1942–1943 г.
Освен това агенти в британското правителство, предимно членовете на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, снабдяват руснаците със строго секретни правителствени документи, включително съобщения. Те помагат също на руснаците да проникнат в британо-американските комуникации през 50-те години. Съветските декодировчици са подпомогнати и от непрекъснатите комуникации между президента Рузвелт и Сталин, които се изпращат по американските военноморски честоти, шифровани, но самите съобщения са дълги, а американските военноморски офицери, които се занимават с президентските съобщения в Москва, са получили нареждане да не променят нито една дума. По този начин руснаците получават отлична СЛАМКА за американските военни комуникации. Основният британски шпионин, който дава на руснаците достъп до шифри, е ДЖЕФРИ ПРАЙМ от Правителствената школа за кодове и шифри. В Съединените щати предателите са не един и двама. УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ, криптоаналитици от АГЕНЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (АНС), които бягат в Москва; сержант ДЖАК ДЪНЛЪП — шофьор на директора на АНС, който има достъп до секретни документи и ги продава на руснаците; мичман ДЖОУЗЕФ ХЕЛМИК-МЛАДШИ и сержант РОБЪРТ ЛИПКА, назначени в АНС, които също предават шифровъчни материали; един или повече американски военноморски офицери от американското посолство в Москва, които може би са предали на руснаците достъпа до СТРОГО СЕКРЕТНИ комуникации; ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ, специалисти по военноморските комуникации, които продават на руснаците ключовете за шифровите машини, нанасяйки най-голяма вреда на американската сигурност в комуникациите. През януари 1968 г. севернокорейците залавят американския шпионски кораб Пуебло, на който се намират голям брой шифрови машини, макар и някои повредени, а също и ръководствата за употреба и копия от секретни материали. Северновиетнамците са заловили голям брой американски шифрови машини. Някои източници твърдят, че са 32 — всичките пленени по време на Виетнамската война, повечето взети от южновиетнамски войски през 1975 г., когато войната свършва. Всичките са предадени на Съветския съюз.