Пръстът, който те сочи [bg]

Като се връщам назад, осъзнавам, че тази нощ бе най-щастливото време в целия ми живот. Възстановяването на близостта ни, която така неразумно бях разрушил с ревност, ми се виждаше такава благословия, че на драго сърце бих проточил пътуването чак до Карлайл, за да увелича времето ни заедно, разговора ни, протичащ в такова съгласие, усещането от ръцете ѝ на кръста ми. Въпреки сковаващия мраз изобщо не чувствах студ — все едно седях в уютна стая, а не яздех по мокър и кален път посред нощ. Вероятно вълнуващите събития бяха приспали бдителността ми, защото не я свалих от седлото в покрайнините на града, та да не бъдем видени заедно. Напротив, оставих я зад себе си чак до таверната на моя братовчед, но дори и там не можах да се разделя с нея.

— Как се чувства майка ти?

— В покой е.

— Нищо ли не можеш да направиш за нея?

Тя поклати глава.

— Това е единственото, което пожелах за себе си, а не мога да го имам.

— Тогава се прибери да се погрижиш за нея.

— Тя няма нужда от мен. Приятелка, която ме познава добре, обеща да поседи край леглото ѝ и да я остави чак когато заспи, та да мога да присъствам на сбирката. Майка ми скоро ще умре, но още не е дошло времето.

— Тогава остани още малко с мен.

Отидохме до улица „Мъртън“ и влязохме у дома, като се качихме тихо по стълбите, та майка ми да не чуе, а после в стаята ми се отдадохме на страстно любене с настървение, каквото нито преди, нито след това съм изпитвал към някого, нито пък съм получавал подобна любов. Дотогава не бях прекарвал нощ с жена, някоя, която да лежи редом с мен в тишината на мрака и да ме облъхва с диханието и топлината си. Това е и грях, и престъпление. Заявявам го открито, тъй като така съм учен през целия си живот и само побърканите твърдят друго. Библията го казва, Светите отци на нашата Църква са го казали и днес прелатите го повтарят неуморно, а законите на страната предписват наказание за онова, което вършихме през онази нощ. Въздържай се от плътска похот, тъй като тя е враждебна за душата. Това е вярно, защото Библията изрича само Божията истина. Аз съгреших против закона, против писаното Божие слово, оскърбих семейството си и го подложих на опасност от публично опозоряване, отново рискувах да бъда навеки прогонен от тези стаи и от тези книги, които бяха моя радост и изпълваха съществуването ми. Ала през всички изминали години съжалявах само за едно: че беше мимолетен миг и никога не се повтори, защото тогава бях най-близо до Бог и никога друг път не усетих тъй силно Неговата обич и доброта.