Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Скорците се завъртяха нависоко и накацаха по околните стрехи. Съществото спря на десет крачки от Тайст Едур и демоните и каза:
— Мирно е. Нали? И тихо.
— Аз съм император Рулад на Тайст Едур — каза Рулад. — Кой и какво си ти?
— Аз съм Форкрул Ассаил. Казвам се Лазур.
— Значи си демон?
Главата се кривна.
— Така ли?
— Това не е твоят свят.
— Не е ли?
Рулад се извърна.
— Премахни го, К’риснан.
— Не мога, императоре.
— Шумът от присъствието ви буди смут — каза Лазур.
Трул забеляза, че съществото има повече стави в ръцете и краката, а и нещо като панти по гръбнака. Движеше се странно отпуснато.
— Смут ли? — попита Рулад.
— Желая отново да има мир.
— Щом търсиш мир, просто трябва да се обърнеш и да си идеш, Лазур — намеси се Феар. — Иди си.
— Да си идеш значи да идеш другаде. Не мога да се оттегля от безредие, защото ще ме последва. Мирът трябва да се въдворява там, където се озовеш. Едва когато раздорът спре, ще има мир. — И Форкрул Ассаил пристъпи напред.
— Внимавай! — изръмжа един от демоните.
Лазур се понесе напред като вълна, а скорците отново взривиха небето.
Оръжието на Трул беше с най-дългия обхват, но той не се и опита да промуши съществото. Беше вдигнало ръце да отблъсне атаката и Трул предпочете да удари по тях с висок замах с дръжката на копието. Дясната ръка на Лазур се уви около нея като змия и стисна. Рязко огъване и черното дърво изпращя, а после се разцепи, червената му сърцевина лъсна по дължината на процепа. Трул едва успя да усети сблъсъка, когато лявата ръка на Лазур замахна.
Два пръста го докоснаха по слепоочието…
Вече падаше, но усети как се изви вратът му от удара. Ако беше останал прав, ако се беше опитал да устои, вратът му вече щеше да е прекършен. Летеше с рамото напред, падна и зарита.
Феар се беше присвил и атакува ниско, миг след замаха на Трул, посече косо и напред, за да порази Форкрул Ассаил в коляното.
Но кракът се изви назад, коляното се сгъна навътре, а в същото време Лазур посегна с лявата си ръка и сграбчи острието на меча. Изтръгна го от десницата на Феар, пръстите стиснаха и прекършиха желязото.
Трул и Феар се бяха провалили — но бяха направили това, което се искаше от тях. Фланговите им атаки бяха предшествали атаката на Рулад, за да се открие Лазур за удара на императора. Мечът на Рулад се завихри като мъгла, засвири във въздуха… но без да порази — Форкрул Ассаил като че ли просто се разливаше около него.
Лазур захвърли меча на Феар и пристъпи напред.
И впи пръсти като шипове в гърдите на Рулад, през ризницата от златни монети — пръстите се хлъзнаха между ребрата и пронизаха сърцето, после дръпнаха рязко.
Императорът рухна.
Лазур се завъртя към Феар.
И полетя назад, на осем или повече крачки във въздуха, едва избегнал замаха на чука, който се натресе в коравата пръст на улицата.
Лазур отстъпи още няколко крачки назад, щом другият демон връхлетя срещу него с грамадния крив меч, заиграл в ръцете му като кама.
Трул се надигна с усилие. Завъртя се, за да измъкне ново копие от колчана под седлото на коня…
… и видя, че Удинаас тича към него: носеше цял наръч в прегръдката си.
Трул грабна едно, извъртя се и скочи над тялото на Рулад. Съществото от расата на Форкрул Ассаил беше скочило вляво, присвито под удара на огромния меч. Демонът го изрита с все сила в хълбока.
Ударът го отхвърли назад, той тупна на земята и се превъртя два пъти, преди отново да стъпи на крака.
Но Трул чу как изпращяха ребра.
Демонът отново настъпи, този път от дясната страна на Форкрул Ассаил.
Миг преди да влязат в схватка, Трул хвърли копието.
Лазур не го видя. То го удари малко под лявата ключица и съществото залитна. Кривият меч на демона го удари в дясното бедро и изкънтя в костта. Демонът го изтръгна.
Трул изпъна ръка назад и му подадоха ново копие. Пристъпи напред.
Форкрул Ассаил вече бе измъкнал копието от рамото си и отблъскваше ударите на меча с ръце. Другият демон връхлиташе от лявата му страна, вдигнал високо чука.
Светлосинкава кръв бликна от двете рани… които сякаш започнаха да се затварят пред очите на Трул. Лазур отново скочи назад, обърна се и побягна.
Двамата Кенрил’а се присвиха, готови да го подгонят.
— Стой! — изрева Трул. — Оставете го!
Удинаас беше застанал над тялото на Рулад. Няколко крачки по-назад стоеше младият К’риснан — лицето му бе смразено от ужас. Клатеше невярващо глава.
— К’риснан.
Обезумелите очи се извърнаха към Трул.
— То… ме отхвърли. Силата ми… когато императорът умря… цялата сила… отхвърли я…
Демоните се приближиха.