Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Империята… на Серен Педак — прошепнаха устните й.
Никога не се беше чувствала толкова сама.
В столичния град Ледерас — докато отрядите войници на Джерун Еберикт просичаха с мечове пътя си през гъстата човешка гмеж, част от процесия на верни на краля граждани, тръгнали към Вечния дом, за да придружат с възторжените си възгласи коронясването, граждани, чиято кръв сега се плискаше по каменните плочи, за да ознаменува този славен ден; докато десетки хиляди скорци кръжаха все по-близо над старата кула, доскорошния Азат, превърнал се в Крепостта на Смъртта; докато Техол Бедикт — вече не на покрива си — се промъкваше по улици и улички на път към кантората на Селуш по заръка на Шурк Елале; докато детето Кетъл, мъртво доскоро, но вече много живо, седеше на стъпалата на старата кула, тихичко си пееше и плетеше венци от трева; докато лъчите на слънцето мятаха коси снопове през мъгливите пушеци — камбаните започнаха да бият.
Възвестяваха раждането на империята.
Края на Седмото затваряне.
Но книжниците бяха сгрешили. Седмото затваряне тепърва щеше да дойде.
След два дни.
Облегнат на една стена недалече от стария дворец и скръстил ръце, Първият консорт Турудал Бризад, богът, известен с прозвището Блудния, погледна в небето към облака скорци, щом камбаните закънтяха.
— Неприятни птици — каза. — Скорци…
Още два дни.
„Ужасно трагична грешка в сметките, опасявам се.“
„Ужасно трагична.“
23.
Под басейна зееше огромна подземна пещера със стени и таван, покрити с ронлива шуплеста кора. Ако някой можеше да застане сред тази древна кухина, дъждът, сипещ се над главата му, щеше да е непрестанен. Въпреки това единадесет реки се вливаха в блатата, които един ден щяха да се превърнат в град Ледерас, а процесът на ерозия, завършил с пропадането на басейна и катастрофалното пресъхване на реките и блатата, беше дълъг. Така, колкото и малко да е езерото Пропада, струва си да припомним необикновената му дълбочина. Езерото всъщност е като капак към покрива с пещерата отдолу за къща. Ето защо засмукването в дълбините му на рибарската лодка на Бурдос — единствения рибар в езерото Пропада — с мрежи и всичко, не трябваше да изненада никого. Нито фактът, че оттогава насетне, след като толкова много хора бяха видели потъването на Бурдос, никоя друга рибарска лодка не беше порила вече водите на езерото. Все едно, мисля, че говорех за внезапното сливане на всички тези реки, за притока на блатните води, събитие, случило се много преди районът да бъде населен от колонистите. Гледката трябва да е била изключително драматична, нали, колеги?