Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Работата на слугинята е жизненоважна за британците. Документите, които тя набавя, помагат на МИ–6 да уточни няколко германски разузнавателни източника. След това настъпва истински шок: германските източници с КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ Хектор и Джоузефин предават важни материали от Великобритания, включително подробности за тайни телеграми между президента Рузвелт и министър-председателя Уинстън Чърчил. В началото на Втората световна война британската Служба за сигурност (МИ–5) е заловила и ПРЕВЕРБУВАЛА всички германски агенти. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.)
В книгата „МИ–6: Операции на британската Секретна разузнавателна служба 1909–1945“ („MI6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945“, 1983) НАЙДЖЪЛ УЕСТ пише:
… Възможността широка мрежа на Абвера да работи в Лондон изпълни МИ–5 [британската Служба за сигурност] с ужас. В много от операциите на двойните агенти се разчиташе, че няма други агенти на свобода. Няколко от важните стратегически планове за подвеждане щяха да бъдат застрашени, в случай че германците извършеха двойна проверка на получената информация. Информацията на Кремер изглеждаше автентична и в някои случаи можеше да изложи на риск значителни операции.
МИ–5 поставя задачата да работи по случая на един от най-добрите си специалисти — АНТЪНИ БЛЪНТ, който, без британците да знаят, е един от основните съветски шпиони. Независимо от това Блънт се справя добре. Той успява да идентифицира Хектор като полковник граф Йохан Оксеншерна — шведския военноморски аташе в Лондон, и Уилям Странг — дребен служител в Министерството на външните работи.
Странг е подложен на „болезнен разпит“, пише Уест. Оксеншерна получава т.нар. от МИ–5 БАРИЙ — внимателно подбрана информация, която намира отражение в докладите на Кремеровите агенти Хектор и Джоузефин. Оксеншерна е обявен за персона нон грата от британското правителство, а мрежата Хектор — Джоузефин прекратява дейността си.
При последвалото шведско разследване се установява, че Оксеншерна е изпращал докладите си на шведския щаб по отбраната, а не на Кремер, който бил вербувал една секретарка в щаба. Тя е вземала материали на Оксеншерна, някои на базата на разговори със Странг, и ги е предавала на Кремер. МИ–5 поднася извиненията си на Странг.
По време на разпит след войната, проведен от МИ–5, Кремер потвърждава истинския източник на докладите си за Берлин.
Кремъл
Успешна германска операция за ДЕЗИНФОРМАЦИЯ срещу съветските войски през май-юни 1942 г. След като в края на 1941 г. печели битката за Харков, на 640 км южно от Москва, германското висше командване планира офанзива в южния фланг на Източния фронт. За да се отвлече вниманието на руснаците от това настъпление (което по-късно ще доведе до решаващата битка за Сталинград), на 29 май 1942 г. германското висше командване нарежда на Армия Център „възможно най-скорошно подновяване на атаката срещу Москва“. Кремъл е КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на подвеждащата операция.
В книгата си „От Москва до Сталинград: решение на Изток“ („Moscow to Stalingrad: Decision in the East“, 1985) историците на американската армия Ърл Зимке и Магна Бауър отбелязват:
Кремъл беше операция на хартия, за външна заблуда, като целта беше това да се превърне в шедьовъра на нещо като спекулативна форма на военното изкуство. Първо, тя съвпадаше със съветския начин на мислене, което, разбира се, германците не знаеха. Второ, трябваше да се симулира повторение на нападението срещу Москва от края на 1941 г. В действителност от стратегическа гледна точка имаше повече смисъл, отколкото Блау [южната операция]… Директивата на армейската група, която възлагаше 2 еднакви мисии на 2 отделни армии, мисии, възложени още предишната есен, можеше да се приеме за истина дори и от германските офицери, които не бяха запознати с плановете, какъвто и наистина беше случаят с повечето от тях.