Джурасик парк & Изгубеният свят

Пък и Атъртън се беше опитал да създаде второ слонче, но не бе успял. Всеки, който видеше слона, също пожелаваше да има такова животно. Той обаче беше предразположен към настинка, особено през зимата. Кихавиците, разнасящи се от малкия хобот, изпълваха Хамънд с ужас. Понякога слонът заклещваше бивните си в решетките на клетката, пръхтеше ядосано и се опитваше да се освободи. Друг път кожата около бивните му се инфектираше. Хамънд непрекъснато се косеше, че слончето му ще умре, преди Атъртън да му направи второ.

Хамънд криеше от бъдещите инвеститори и че поведението на слона се е променило значително при умаляването му. Животинчето наистина приличаше на слон, но се държеше като злобен гризач, подвижен и опасен. Хамънд съветваше хората да не галят животното, тъй като имаше опасност то да ги ухапе.

И макар че уверено обещаваше седем милиарда долара годишна печалба до 1993 година, проектът му беше много рискован. Старецът притежаваше далновидност и ентусиазъм, но никак не беше сигурно, че планът му ще се осъществи. Особено като се има предвид, че Норман Атъртън, мозъкът, на който се опираше начинанието, беше болен от рак… това беше последният факт, който Хамънд пропускаше да спомене.

И въпреки всичко с помощта на Дженаро старецът събра парите. В периода между септември 1983 и ноември 1985 година Джон Алфред Хамънд и неговият „План Пахидерм“5 набраха 870 милиона долара рисков капитал, с който той да основе корпорация „Интернешънъл Дженетик Текнолоджис“ АД. Щяха да съберат и повече, но Хамънд настояваше за пълна секретност и не обеща възвръщаемост на капиталите поне през следващите пет години. Това уплаши много от потенциалните инвеститори. Накрая им се наложи да приемат главно японски консорциуми. Единствено японците можеха да си позволят да чакат.