Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Домашни животни ли?
— Естествено. Щом „ИнДжен“ е създала динозаври в естествен ръст, какво пречи да направи и динозаври джуджета? Кое дете няма да иска за домашно животно един малък динозавър? Патентовано животинче, което да си е само негово. „ИнДжен“ ще продаде милиони. И ще ги създаде така, че те да ядат само храна за домашни животни марка „ИнДжен“…
— Божичко — въздъхна някой.
— Точно така — каза Доджсън. — Зоопаркът е само част от едно мащабно начинание.
— Казахте, че динозаврите ще бъдат патентовани.
— Да. Вече е възможно да се патентоват животни, създадени с методите на генното инженерство. През 1987 година Върховният съд гласува такова решение в полза на Харвард. „ИнДжен“ ще бъде собственик на своите динозаври и никой друг няма да има законното право да ги произвежда.
— Какво ни пречи да създадем наши динозаври? — попита един от членовете на управителния съвет.
— Нищо, освен че „ИнДжен“ има пет години преднина. Почти е невъзможно да ги настигнем до края на века. — Доджсън помълча малко. — Е, да, ако се сдобием с няколко от техните динозаври, бихме могли да приложим обратен инженеринг и да създадем наши животни с достатъчно модификации в ДНК, за да избегнем техния патент.
— А можем ли да се сдобием с техни динозаври?
— Мисля, че да — отвърна Доджсън след кратко колебание.
Един от присъстващите се окашля.
— В това няма да има нищо незаконно…
— Точно така — бързо се съгласи Доджсън. — Нищо незаконно. Става дума за съвсем законен начин да си доставим от тяхната ДНК. Някой недоволен техен служител или негодни остатъци, които не се съхраняват достатъчно добре…
— Вие разполагате ли с такъв източник, доктор Доджсън?
— Да — отвърна той, — но се боя, че решението трябва да бъде взето незабавно. „ИнДжен“ има проблеми и моят човек трябва да действа до едно денонощие.
В залата за дълго се възцари мълчание. Мъжете поглеждаха секретарката, която протоколираше, и пишещата машина на масата пред нея.
— Според мен няма нужда от официална резолюция — каза Доджсън. — Искам да знам само какво мислят присъстващите, смятате ли, че трябва да действам…
Всички кимнаха бавно.
Никой не продума. Никой нищо не записа в протокола. Само безмълвно кимнаха.
— Благодаря ви, че дойдохте, господа — каза Доджсън. — Веднага ще се заема със задачата.
Летището
Луис Доджсън влезе в кафенето на сградата за заминаващи на летището в Сан Франсиско и бързо се огледа. Неговият човек вече беше там и го чакаше на бара. Доджсън седна до него и остави куфарчето на пода между двамата.
— Закъсняваш, приятелче — каза онзи и огледа със смях сламената шапка на главата на Доджсън. — Това пък какво е, дегизировка ли?
— За всеки случай — отвърна Доджсън, потискайки яда си.
От половин година търпеше този тип, който с всяка следваща среща ставаше все по-противен и безочлив. Но Доджсън нямаше друг избор — и двамата много добре знаеха на какво залагат.
Биоинженеринговата ДНК беше буквално най-ценното вещество в света. Една-единствена микроскопична бактерия, невидима с просто око, но съдържаща гени на стрептокиназа, ензим, предизвикващ сърдечна криза, или на „лед-минус“, вещество, предпазващо земеделските култури от замръзване, можеше да струва пет милиарда долара, ако се намереше подходящ клиент. И този житейски факт беше създал един нов особен свят на индустриален шпионаж. Доджсън нямаше равен в това отношение. През 1987 година беше убедил някаква недоволна генетичка да напусне компанията „Ситъс“ и да постъпи в „Биосин“, като изнесе пет вида бактерии. Жената само капнала по капка от всеки препарат върху ноктите на едната си ръка и спокойно си излязла.
Но с „ИнДжен“ не бе толкова просто. Доджсън не искаше само бактерийна ДНК. Той искаше замразени ембриони и знаеше, че „ИнДжен“ съхранява своите при най-строги мерки за сигурност. За да се сдобие с тях, трябваше да открие служител на „ИнДжен“, който да има достъп до ембрионите, да е готов да ги открадне и да е в състояние да се справи с охраната. Такъв човек не се намираше лесно.