Джурасик парк & Изгубеният свят

Възрастният велоцираптор обаче бил съвсем различен. Велоцирапторът бил най-свирепият динозавър, съществувал някога. Макар и сравнително малки — колкото леопарди, и с тегло около сто килограма, — велоцирапторите били бързи, хитри и кръвожадни и погубвали жертвите си с острите си зъби, мощните си предни крайници и с ужасяващия единствен нокът на крака.

Велоцирапторите ловували на глутници и Грант си представи как десетина такива животни препускат с пълна скорост, нахвърлят се върху гърба на някой много по-голям динозавър, хапят го по врата и разкъсват гърдите и корема му…

— Ще закъснеем! — Гласът на Ели го върна към действителността.

Грант даде нареждания за площадката. От компютърното изображение бяха разбрали, че скелетът се намира на сравнително малко пространство. Трябваше да се изкопае квадратен ров със страни два метра. През това време Ели прикрепяше към земята брезента, който щеше да покрие фосила. Грант й помогна да забие последните колчета.

— Как е умряло новороденото? — попита едно от момчетата.

— Едва ли ще узнаем — отвърна Грант. — Детската смъртност е висока при дивите животни. При някои хищници в африканските резервати достига до седемдесет на сто. Причините могат да бъдат много — болест, отделяне от групата, какво ли не. Не е изключено дори да го е нападнал някой възрастен екземпляр. Знаем, че тези животни са ловували на глутници, но не знаем нищо за поведението им в тях.

Студентите кимнаха. Бяха изучавали поведението при животните и знаеха например, че когато някой млад лъв застане начело на стадото, първото, което прави, е да избие всички лъвчета. Причината явно беше генетична: мъжкарят се стреми да наложи гените си и убивайки лъвчетата, възбужда всички женски, за да може да ги оплоди. Освен това по този начин спестява грижите на женските за потомството на друг мъжки лъв.