Джурасик парк & Изгубеният свят

Северният беше отбелязан със „ЗОНА ЗА ПОСЕТИТЕЛИ“ и на територията му имаше няколко постройки с табели: „Пристигащи посетители“, „Център за посетители/Администрация“, „Електрозахранване/Обезсоляване/Поддръжка“, „Рез. Хамънд“ и „Хижа за сафари“. Виждаха се очертанията на плувен басейн, правоъгълниците на тенискортове и кръгчета, обозначаващи дървета и храсти.

— Наистина прилича на курорт — отбеляза Ели.

На следващите страници се даваха подробности за хижата за сафари. На плана хижата изглеждаше доста бутафорна: дълга ниска постройка с покрив, който сякаш се състоеше от наредени една до друга пирамиди. За другите сгради в зоната за посетители имаше малко информация.

Останалата част на острова беше още по-загадъчна. Доколкото Грант можеше да прецени, в нея преобладаваше незастроеното пространство. Той различи мрежа от пътища и тунели, няколко отдалечени постройки и едно дълго тясно езеро, вероятно изкуствено, с бетонни бентове и прегради, но по-голямата част от острова беше разпределена на големи зони с неправилни очертания, по които почти липсваха следи от благоустрояване. Всяка от тези зони беше отбелязана с код:

P/PROC/V/2A, /D/TRIC/L/5(4A+1), /LN/OTHN/C/4(3A+1) и /VV/HADR/X/11(6A+3+3DB)

— Има ли обяснение за кодовете? — попита Ели.

Грант бързо прелисти страниците, но не намери обяснение.

— Може би са го махнали — предположи тя.

— Казах ти, че е налудничаво — повтори Грант.

Огледа зоните с неправилни очертания, разделени с пътища. На целия остров имаше само шест такива зони. Всяка беше отделена от пътя с бетонен ров. Пред рова имаше ограда, над която на еднакво разстояние бяха нарисувани знаци с мълнии. Това ги озадачи, но накрая се досетиха, че по оградите сигурно тече ток.