Магьосническо сърце

Клеър не проговори известно време, само си поемаше накъсано въздух.

— Все още не знам. Единственият път, когато го направих неволно, припаднах. Утре ще започна да експериментирам.

— Искам да присъствам, когато го правиш.

Тя трепна. Ама че странна реакция.

— Благодаря ти. Наистина, това… срастване на елиума със седалището на магията ми, не е много по-различно от експериментите, които Ру правеше с мен. Той присаждаше дааеманска магия към моята земна, а аз трябваше да се науча как да я управлявам. По този начин той напълно промени силата ми. Това просто е повече, а аз трябва да съм сигурна какво ми е дал, за да успея. Утре ще открия със сигурност какво е това, дали е елиумът или не.

Той кимна.

— Утре ще започна да говоря с Мика за твоя проблем. — Той хвърли поглед към часовника. — Сега е време да поспим.

Тя издаде подигравателен звук.

— Сън? Тази вечер? Не мисля.

— Да, знам какво имаш предвид. — Той потърка брадичката си. — Сигурно си гладна. Искаш ли нещо за ядене?

Тя се намръщи.

— Почти всичката храна, която съм яла досега, беше отвратителна.

Той се отдръпна, сякаш бе шокиран.

— Уоу! Това е само защото не си опитала известните ми сандвичи с чорбаджийски чушки. — Той я издърпа на крака. — Ще ти помогне да заспиш, обещавам.

— Чорбаджийските чушки ще ми помогнат да заспя?

— Да, шокира тялото ти и го изпраща в дълбок сън. И като бонус убива всичките ти сънища през нощта. Действа като магия.

Тя се засмя. Беше приятен звук, изпълнен с радост. За първи път я чуваше да го прави.

— При тези обстоятелства съм съгласна да пробвам всичко.

Петнадесет минути по-късно, той плъзна творението си по средата на бара в средата на кухнята и с наслада захапа собствения си сандвич.

Тя погледна несигурно към сандвича. Дебелата долна част беше издълбана и заменена със смес от сол, зехтин, каперси5 и разрязани чорбаджийски чушки. Отгоре беше сложил малко прошуто и малко сирене Monterey Jack.

— Какво ядеше на Юдай? — Споменът за съдържанието на хладилника на Еразъм Бойл проблесна в ума му. — Зачеркни това, може би не искам да знам.

Тя вдигна сандвича и заоглежда единия му край.

— Всъщност вероятно нищо, което да намериш за гнусно. Атрика са онези с гадната диета, суровото разлагащо се месо им е любимото. Итрай и другите дааемански видове ядат много здравословни неща. Сготвено месо. Много ядки, плодове и зеленчуци. Ядях каквото и те. И за теб е доста добро. Не, как я наричате? Нездравословна храна.

— Никога не си яла нездравословна храна? О, човече, изпуснала си цяла част от наследството си. Трябва да ти покажа целия свят на Хо Хос и Динг Донг6.