Том 5 (Исторически драми) [bg]

КРАЛ ФИЛИП

О, поставете се на мое място,

достопочтени отче, и кажете

коя страна вий бихте взели сам?

Тез две десници кралски току-що

се сплетоха в съюз; тез две души

се сляха току-що във братска връзка,

скрепена с най-свещените и твърди

обети на пречистата ни вяра;

последните слова, които бяха

излъхнати от тези две уста,

говореха за мир, за нежна дружба,

за обич между двете ни държави,

а неотдавна — толкоз неотдавна,

че времето след туй едва ни стигна

да си измием дланите, та с тях

да сключим уговорения мир —

тез две ръце покрити бяха цели

от баграта на грозното клане,

повикано от нас да бъде съдник

при разногласията на двамина

крале във гняв. Кажете, нима трябва

те, тъй отскоро свързали се с обич,

горещата си хватка да разхлабят?

Да си играем на ези-тура

със вярата? Да лъжем небесата?

Да се покажем толкова по детски

непостоянни, че сега да дръпнем

ръцете си назад, да се отметнем

от дадените клетви, на войските

да изкомандваме да маршируват

по сватбеното ложе на мира,

с раздори да набръчкаме лицето

на искрената близост? Благи отче,

недейте пожелава туй от нас,

а милостив открийте, предложете

път, начин, форма да ви угодим,

оставайки във дружба помежду си!