Том 5 (Исторически драми) [bg]

Щом кривнали сме от добрия път,

намираме го, като кривнем пак

и тази втора кривда по тоз начин

превръща се във правда и лъжата

цери лъжата, както изгорено

лекуваме, прилагайки горещо.

Религията учи ни да пазим

обета си, но ти си дал обет

против религията (а туй значи:

против онуй, в което си се клел)

и искаш да докажеш, че си вярващ,

като изпълниш този свой обет

(когато вярата е против него);

безчестен ти си с тази втора клетва,

защото се кълнем не за да станем

клетвопрестъпници — в противен случай

била би подигравка всяка клетва! —

а ти със клетвата си вече ставаш

клетвопрестъпник и ще станеш — дваж,

ако й бъдеш верен. Затова

със своя втор обет ти бунт си вдигнал

против самия себе си и няма

за тебе изход по-добър от този,

да тръгнеш срещу грешните съвети,

въоръжил доброто в своя дух,

което ний ще подкрепим с молитви,

ако съгласен си. Ако ли не,

с проклятия така ще те засипем,

че ти, безсилен да се отървеш

от черното им бреме, ще погинеш

във отчаяние!