Том 5 (Исторически драми) [bg]

да си дадат едничкото богатство

на нея, на таз сводница, на тази

измамница, наречена Изгода!

Защото тя, Изгодата, подобно

пълнежа, скрит във топката за кегли17,

отбива хода на света ни, който

е поначало уравновесен,

за да върви по равното направо,

и би вървял така, ако не беше

таз лична полза, таз Изгода мръсна

налята в него, да го отклонява

от всяка безпристрастност, справедливост,

от честните му цели и посоки!

Да, таз Изгода, таз двулична, мазна

развратница и сводница, привлече

окото на безволния французин

и го отби от честната война

и твърдо обещаната закрила

към недостойния и подъл мир!

Ала защо така съм се заял

със нейна милост? Не ли за това, че

не ми се е усмихнала до днеска?

Да, сърдя й се не защото бих

отдръпнал длан, ако би рекла тя

да пусне в нея някое от свойте

звънтящи ангелчета18; а защото

ядосвам се като отминат просяк,

юмрук размахващ в яд към богаташа.

Но тъй да е! Додето съм без грош,

богатството пръв грях ще назовавам;

забогатея ли, порок по-лош

от нямането няма да признавам.