Бляскавият двор [bg]

– Правилно.

Гос­по­жи­ца Хейуърт про­дъл­жи нататък, а Мира ми кимна с благодарност. Кимнах в отговор, доволна, че съм помогнала. Урокът приключи с упражняване на повтарящи се стъпки от нов танц. Естествено, престорих се, че ме затруднява.

– Видях какво направи – изсъска Клара, промък­вайки се до мен с рамото нап­ред, докато вниманието на гос­по­жи­ца Хейуърт беше насочено другаде. – Подсказа ѝ отговора. Постоянно го правиш. В момента, щом получа доказателство, ще издам теб и оная сирминиканска пачавра.

– Не я наричай така – процедих.

По лицето на Клара припламна тържествуващо изражение. Вече се справях доста доб­ре с пренебрегването на хапливите ѝ подмятания и от доста време не беше успявала да ме предизвика да избухна. Противни същества като нея живееха за такива неща.

– Защо не? – попита тя. – Знаеш, че е вярно. Не си го измислям прос­то така.

– Разбира се, че си го измисляш – казах. – Мира е едно от най-благовъзпитаните момичета тук – кое­то щеше да знаеш, ако не беше толкова тесногръда и посредствена.

Клара пок­ла­ти глава:

– Как мислиш, че е попаднала тук? Как, за бога, според теб една сирминиканска бежанка е успяла да се докопа до мяс­то в подобно заведение, целият смисъл на кое­то е да обучава елитни осфридиански момичета?

– Сед­рик Торн е видял потенциал в нея.

Клара се ухили злобно:

– О, видял е много по-голяма част от нея, не само това.

Не беше нужно да се преструвам за следващото си запъване:

– Такава лъжкиня си. Би трябвало да те докладвам за клевета.

– Нима? Видя ли как се прехласва по нея, когато ни посещава? Как се противопостави на баща си, за да я вземе и да рискува коми­сион­на­та си? Спазарили са се. Тя си е легнала с него в замяна на мяс­то тук. Чух други хора да говорят за това.

– Кой? – попитах. – Онези подмазвачки, приятелките ти?

– Говори каквото искаш, но няма как да заобиколиш истината. Твоята сирминиканска приятелка е една мръсна, безсрамна...

Извърших следващата си постъпка, без да се замисля втори път. Клара се беше приб­ли­жила до мен, за да снижи глас, и се възползвах от тази близост, за да измъкна тайно крака си и да я ритна в глезена. Резултатите бяха зрелищни: и двете изгубихме равновесие. Погрешните движения не бяха нещо необичайно за мен, но тя беше една от по-добрите танцьорки. Движението ме запрати настрани, паднах назад и доста болезнено се ударих в едно бюро. Струваше си, за да видя как Клара се просна на пода, при кое­то целият клас внезапно спря на мяс­то.

– Момичета! – възкликна гос­по­жи­ца Хейуърт. – Какво означава това?

Изправих се, приглаждайки рок­лята си, коя­то се бе закачила за сложно изработените дръжки на бюрото.

– Съжалявам, госпожице Хейуърт. Вината беше моя – толкова съм непохватна.

Тя изглеждаше раз­би­рае­мо раздразнена:

– Как можеш да разбираш принципите толкова доб­ре, а да не ги изпълняваш на практика? И о, погледни – скъсала си рок­лята си. И двете ще си имаме неприят­нос­ти с мистрес Мастърсън заради това.