Бляскавият двор [bg]

Обърнах им гръб и започнах с усилие да разкопчавам всички онези копчета, кои­то ми бяха създали такива затруднения преди. Беше малко по-лесно от първоначалното им закопчаване, но гайките, през кои­то минаваха, бяха пришити под ръба на плата и изиск­ваха известна сръчност. И да му се не види, трябваше ли да са толкова много? Когато най-сетне стигнах до най-долния край на рок­лята, хвърлих поглед зад гърба си и видях Тамзин и Мира да се взират удивено. И двете вече бяха облечени в новите си долни ризи и рокли.

– Най-добрата ни възможност, а? – попита Тамзин.

– По-трудно е, отколкото изглежда – отвър­нах рязко. – Нов стил. Такъв, с кой­то не съм свикнала. – Извърнах се отново от тях и с гърчене и извиване поне успях да се измъкна от рок­лята по-бързо, отколкото се справих с разкопчаването. Долната риза на Ада беше по-качествена от новата, но свалих и нея и облякох целия комплект.

– Тези рокли скъсани ли са? – попита Мира, като оглеждаше един от ръкавите си.

Беше ясно, че никое от двете момичета досега не беше носило долна риза по друг начин, освен като елементарно долно бельо. Всъщност съвсем сигурна бях, че Мира изобщо не беше носила такава. Тези нови рокли бяха в същия стил като много, кои­то бях носила преди – макар че моите бяха от по-скъпи материи – при кой­то долната риза трябваше да се показва като част от рок­лята. Знаех как би трябвало да изглежда, но не бях напъл­но сигурна как да го осъществя на практика. Положих всички старания да го обясня и след доста дърпане и оправяне най-накрая всички успяхме да си придадем моден вид. Изящният бял плат на долната ми риза беше издърпан и разбухнат и се показваше през прорезите в ръкавите на рок­лята отгоре, създавайки цветови контраст. Дантела от деколтето на долната риза се подаваше около корсажа ми.

Всичките ни допълнителни маневри бяха отнели доста време и пристигнахме долу пос­ледни. Не бяхме точно закъснели, но острият поглед на мистрес Мастърсън ни даде да разберем, че не е бивало да се бавим толкова. Пос­ле, когато огледа външността ни, изражението ѝ стана одобрително:

– Вие трите сте нагласили много хубаво тези долни ризи. Цяла седмица се опитвам да науча другите, но те прос­то непрекъснато набират плата.

Отправих към мистрес Мастърсън най-сладката си усмивка:

– Благодаря ви, мадам. Радваме се да помогнем на другите момичета, ако се затрудняват. Виждам, че долната риза на Клара наистина се е набрала отзад. Мога да ѝ помогна след днешните уроци. – Клара ме стрелна с убийствен поглед и забелязах, че голяма част от грима ѝ е изтрит.