Бляскавият двор [bg]

– Не го смесвай! – възкликна Тамзин. Стрелна се през кухнята и рязко издърпа лъжицата от ръката ми.

Бяхме в Блу Спринг вече от месец и си бяхме създали устойчива рутина от учебни занятия и други дейности. Посочих към отворената готварска книга на плота:

– Тук пише да разбием маслото в брашното.

– Това не е същото като смесването. Това нещо ще стане плътно като животински череп.

Свих неразбиращо рамене и тя ме избута настрани, за да се заеме сама. Кулинарните умения не бяха нещо, кое­то бях очаквала да усвоя тук. Надеждата беше, че в Адория повечето от нас ще имат слуги или поне домашна готвачка, коя­то да приготвя храната. Въпреки това обаче от господарката на голямо домакинство се очакваше да надзирава какво се готви, а това означаваше да ни обучат в приготвянето на по-изтънчена храна. Ястията, кои­то приготвяхме тук, далеч надминаваха онова, с кое­то се бяха хранили повечето момичета, но все пак много от основните принципи бяха поз­нати на съквартирантките ми. Колкото до мен? Аз никога не бях готвила нищо, нито ми се беше налагало да наглеждам приготвянето на нещо. Имах слуги, кои­то да надзирават другите ми слуги.

Гледах как Тамзин сръчно наряза маслото на кубчета и го сложи в брашното.

– Дай аз да опитам – предложих.

– Не, само ще объркаш всичко. Всички още помним какво стана, когато „обели“ аспержите.

– Виж, „избелени“ и „обелени“ звучат много подобно – процедих през зъби.

Тамзин пок­ла­ти глава:

– Просто не искам да проваля първия ни тест по готварство осо­бе­но след като групата на Клара получи такива добри оценки вчера. Върви да премериш стафидите. Мира, може ли вместо това да затоплиш сметаната?

Мира плъзна купата със стафиди към мен и си разменихме развеселени погледи. Със съквартирантките ми също бяхме възприели удобни роли, да не говорим, че помежду ни имаше растяща близост. Въпреки първоначалните изявления на Тамзин в крайна сметка започнаха да гледат на мен като на неофициален лидер – макар че все още обикновено я оставяхме да диктува действията ни. Беше по-лесно, отколкото да тръгнем срещу нея. Всички искахме да успеем тук, но нейната неприкрита амбиция и изострено внимание заставяха Мира и мен да работим с темпо, кое­то иначе би ни убягнало. Беше полезно да я имам на своя страна, но бдителният ѝ критичен поглед понякога ме изнервяше. Рядко ѝ убягваше нещо.

– Как изобщо си оцеляла в дома на господарката си? – попита тя, оглеждайки със задоволство маслото и брашното си. Не за пръв път ми задаваха този въпрос. Подозирах, че заедно с положението си на неофициален лидер им служех и за редовно забавление благодарение както на остроумието, така и на неуспехите си.

Свих рамене:

– Никога не се налагаше да готвя. Имаше други, кои­то да вършат тази работа. – Това не беше лъжа. На Ада може и да ѝ се беше налагало да готви, докато е растяла в дома на майка си, но никога в моя. – Шиех и кърпех. Обличах господарката си. Правех ѝ причес­ка­та.