Зовът на костите [bg]

Той ги взе, загледа се мълчаливо в тях и звучно въздъхна.

- Проблемът, инспектор Саласар, е, че няма да има случай. Направих тези разкрития на своя глава, въз основа на онова, което ми разказа надзирателят. Случаят със затворника от Логроньо е на Националната полиция и официално е прекратен, този на Йоана Маркес -също, след като сега убиецът й е вече мъртъв. Всичко, което ви разказах, съм го споделил с моите началници, но те не виждат достатъчно основания за започване на разследване.

Подпряла глава на едната си длан, Амая слушаше внимателно, хапейки горната си устна.

- Какво искате от мен, Падуа?

- Искам да се уверя, че между двете престъпления няма връзка, госпожо инспектор, но ръцете ми са вързани, от друга страна, в крайна сметка вие също сте замесена, а това - каза той, побутвайки отново писмото към нея - е за вас.

Амая прекара пръст по гладката найлонова повърхност, проследявайки краищата на плика и ясните, правилни букви, с които бе изписано името й.

- Посетихте ли килията на Медина в затвора?

- Вие сте невероятна. - Падуа се разсмя, клатейки невярващо глава. - Бях там сутринта, преди да ви се обадя. - Той се наведе настрани и извади нещо от чантата си. - Страница осем - каза, докато поставяше някаква папка върху масата.

Амая тутакси позна кориците. Доклад от аутопсия, беше виждала стотици такива, с име и номер върху корицата.

- Аутопсията на Медина, но ние вече знаем от какво е умрял.

- Страница осем - настоя Падуа.

Амая започна да чете, докато той рецитираше на висок глас, сякаш го бе наизустил.