Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Абсолютен контрол [bg]
Абсолютен контрол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Абсолютен контрол [bg]

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”. 
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 151
Перейти на страницу:

- Тук ли ще висиш? - попита Кери.

- Не мога да спра да си мисля - започна Мери - какво би станало, ако просто бях вдигнала телефона.

- Не си виновна, че си пропуснала обаждането на Джо. Такива неща се случват.

- Не бях до него, когато имаше нужда от мен. Знаех си, че е грешка да оставя Джеси да си играе с телефона ми. Знаех си.

Кери прегърна Мери през раменете.

- Не можеш да върнеш нещата, скъпа. Станалото - станало. А и няма как да знаеш дали въобще си можела да му помогнеш.

- Той ми се обади в четири часа и три минути. Не бях чула съобщението му, докато Дон Бенет не звънна два часа по- късно. Дяволски съм сигурна, че бих могла да направя нещо.

- Ти ми каза, че той не ти е съобщил къде е или какво му трябва. На кого щеше да се обадиш, ако беше чула съобщението по-рано?

Мери се изправи.

- Не знам... На някого, на когото и да е. Това са два часа, Кери. Защо не го прослушах по-рано?

- Защото ти е излязло от главата. Защото е нямало как да знаеш за какво ти звъни Джо. Защото си човешко същество като всички нас.

- А след това съм изтрила съобщението. Не знам как, но съм го направила.

- Откъде знаеш, че ти си го направила? Тия джаджи постоянно се прецакват. Айпадът на Марк понякога просто се изключва. Той постоянно вика, че все губел тази или онази информация.

- Джаджите не губят избирателно последното съобщение, което ти е пратил съпругът ти.

Кери я изгледа изпитателно.

- Какво искаш да кажеш?

Мери отпусна ръце и направи няколко крачки из стаята, вбесена, че не може да си спомни какво е направила.

- Знам само, че съобщението беше там, а в следващия момент го нямаше.

- Значи някой друг го е изтрил?

- Когато отидох в болницата, си оставих телефона в колата. Предполагам, че някой е влязъл в колата след мен, изтрил е съобщението и отново я е заключил. Но дори и така да е, пак щеше да се запази като час и номер в списъка със съобщенията.

Мери знаеше как се мисли логично. Елиминирай невъзможното и това, което остане, е истината, колкото и невероятна да ти изглежда.

- Права си. Трябва да е било от телефона. Няма какво друго да е. Нещо просто се е случило.

- Занеси го в службата на Джо. Дай го на онзи, как му беше името... Дейв.

- Дон Бенет. Шефът на Джо.

- Нека той да го погледне.

- Не го харесвам. Снощи той на практика се опита да изтръгне телефона от ръцете ми. Плаши ме.

- Тия от ФБР ме плашат и мен, мила, но им вярвам.

- Познавам ги по-добре от теб.

Мери се постара да си спомни думите на Джо. Затвори очи и се опита да си представи, но те й се изплъзваха.

- Просто не мога да си спомня всичко, което ми каза.

- Не се мъчи. Ще се сетиш.

Кери кимна към вратата.

- Как са момичетата?

- Джеси се е заключила в стаята си. Грейси се събуди и плака, докато не заспа отново. В шок са.

- Джеси знае ли за съобщението?

- Не - каза Мери насила и чак се изненада от себе си. - Няма да й кажа. Тя не е виновна, че аз пропуснах обаждането. Тя просто правеше това, което винаги прави.

- Наистина много разбира от тия техники - съгласи се Кери. - От програмиране и създаване на приложения.

- Преподавателят й от летните курсове ми каза, че някои хора просто проумяват нещата и Джеси е един от тях. Каза, че тя има дарба.

- Марк беше същият. За него се оказа добре, макар че все още е чудак.

Кери стана и се приближи до Мери.

- Какво ще правиш, мила?

- Не съм сигурна. Не мога да си представя, че пак ще се местим. Училищата са добри, а Грейс харесва новия си лекар. А и къде да отидем?

- Помислих, че може би ще искаш да си по-близо до вашите.

- Всички вече ги няма. Имам брат, който плава на самолетоносач някъде из Тихия океан, а Джо има две сестри в Бостън. Нямам други роднини. Нямам и къде да отида.

- Тексас се отнесе добре към нас. Защо да не е така и с теб?

- Трябва ли да стана републиканец?

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)