Човек без куче [bg]

— Мамка му, Роберт — театрално прошепна Кристина. — Защо ти трябваше да приказваш такива глупости?

Брат й сви рамене с печален вид и отпи от бирата. После понечи да каже нещо, да обясни, но възможността му се изплъзна и той се осмели да отвори уста чак след час:

— Навярно очаквате от мен някакво обяснение.

Изпи предпоследните скъпоценни капки от бутилката с „Лафройг“, която уж трябваше да стигне за половин година. Е, все пак мъжете си поделиха уискито по братски, без да броят Хенрик и Кристофер. Кристина пиеше червено вино, Ева — зелен чай. Розмари отиде да мие чинии, а Келвин спеше. Стана единайсет и половина. „Време с да започне решителната битка“ — помисли си Кристина.

— Или извинение — додаде Роберт.

Последва секунда мълчание, продължило сякаш цяла вечност.

— Нищо не очакваме, Роберт — увери го Кристина. — Ето, пийни си от моето вино, Хенрик.

— Наистина не очакваме нищо — потвърди категорично и Ева, но малко позакъснялата й реакция подкопа убедителността на думите й. — Остави миналото там, където си е. Единственият му смисъл е да осъзнаем колко важно е да се научим да забравяме. И да се надяваме, че и другите го умеят. Нали?

Ева се огледа за подкрепа, но само Якоб Вилниус реагира, и то с леко свиване на раменете. Затова смени темата:

— Татко, сигурен ли си, че утре няма да се отбият гости? Хенрик, пи достатъчно.

— Какво значи сигурен? — промърмори Карл-Ерик. — За всеки случай Розмари е подготвила три резервни торти и пет килограма кафе. Ако някой се отбие, ще е преди обяд. Ще ви моля само да не се появявате.

— Откъде знаеш, че ще дойдат преди обяд? — учуди се Кристина.

— Нали го написах в обявлението във вестника — обясни с прозявка Карл-Ерик. — „Молим да не ни безпокоите с посещения. Заминаваме в един.“

— Това е направо гениално! — възкликна Якоб Вилниус и вдигна чашата си с последните капки от изисканото уиски. — Ако това питие ти допада, препоръчвам ти да си купиш от Гибралтар. Нали ще живеете наблизо. Никъде в Европа алкохолът не е толкова евтин.

— Нима? — равнодушно попита Карл-Ерик. — Мдам, ще разполагаме с дванайсет-петнайсет кубика, както споменах.

— Значи, никой не очаква обяснение от мен? — подхвана отново Роберт и огледа присъстващите. — Струва ми се, че усещам известно напрежение.

Кристина се подпря на коляното на Хенрик и се изправи.

— Роберт, ела да поизлезем.

— С удоволствие. И без това ми се пуши.

Двамата излязоха. Сънят натежа върху клепачите на останалите в стаята. Карл-Ерик се прозя отново, а Лейф Грунт се почеса по тила.

— Май стана време за лягане — заключи Якоб Вилниус. — Ще се кача да приготвя Келвин. И утре е ден.

— Какво е положението в хотела? — поинтересува се неочаквано Ева. — Влизала съм преди години.

— Никога не си отсядала там, нали? — обади се Розмари. — Някой иска ли сандвич или плод?