Човек без куче [bg]

— Дано не съм пресолила пая — обади се притеснено Розмари.

— Паят е чудесен, маменце — увери я Ева.

— А тази къща ще я продавате ли? — поинтересува се Лейф Грунт, връщайки се с препълнена чиния. — Мамка му, в момента това не е никак лесно.

— Лейф — предупреди го Ева.

— Още не е сигурно — отвърна Розмари. — В днешно време не е никак лесно да избереш каква сол да купиш. Продават толкова много видове.

— В сряда ще подпишем договора — поясни съпругът й.

— Наистина ли не искате още сладолед с боровинки? Остана много. Момчета, какво ви става?

Розмари Вундерлих Хермансон огледа унило двамата си по-големи внуци. Хенрик и Кристофер поклатиха едновременно глава.

— Започват да възмъжават — предположи Якоб Вилниус. — Рано или късно в живота на всеки мъж настъпва моментът на раздялата с желираните бонбони и с „Буг“.

— Какво е „Буг“? — попита Кристофер.

— Дъвки — обясни вещо Лейф Грунт. — Все още се предлагат в асортимента, но никой не ги купува. Спомняте ли си „Четири „Буг“ и кока-кола“? Страхотно парче.

— Мили боже — иронично промърмори Кристина.

— Знам какво е кока-кола — каза Кристофер. Карл-Ерик се прокашля и взе думата:

— По отношение на вторичното културно наследство се наблюдават наченки на промяна на парадигмата. Забелязали ли сте тази тенденция?

— Какво? — изплъзна се от устата на Кристофер.

— Младите днес не знаят кои са Хасе и Таге[10]. Не са чували за Йоста Кнютсон[11], за Ленарт Хюланд[12] или за Моника Сетерлунд[13]. Изключвам учениците, на които съм преподавал. В цялостната картинка те представляват топящо се малцинство. Налейте си от малагското вино. След няколко месеца избата ни ще е пълна с този еликсир.

— Благодаря — веднага се отзова Лейф Грунт. — Много е хубаво. На мен ми се струва обаче, че някои неща са вечни. Например „Емил от Льонеберя“ и „Консум“. Наздраве на всички! За твое здраве, любима моя съпруго! Утре навършваш четирийсет. В моите очи изглеждаш на трийсет и девет години и половина.

— Благодаря — промърмори Ева, без да го удостои с поглед. — Както сигурно сте забелязали, през есента Лейф ходи на кооперативен курс по ухажване.

— Хехе, мда — Карл-Ерик скръцна със зъби и се върна към промяната на парадигмата: — филмът „Шибаният Омол“ е друг доста забавен пример. Знаете ли какво ми заяви един от учениците ми след премиерата? „Знам какво означава „шибан“, но какво, дявол да го вземе, е това „Омол“?“

Карл-Ерик се разсмя доволно и за миг събралите се във всекидневната се поразведриха. Сякаш в стаята влетя подпийнало ангелче на веселието, спря за секунда, но се огледа, разбра, че е сбъркало, и отлетя. Единствено Кристина чу коментара, който Хенрик промърмори под нос: