Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Моля те да ме извиниш, Следотърсачо — каза разкаяният младеж и сграбчи буйно ръката на ловеца, която той не отдръпна. — Най-искрено и смирено те моля да ми простиш. Беше не само безразсъдно, но и недостойно от моя страна да намеквам подобно нещо за човек, чието сърце, когато е на страната на правдата, е тъй непоколебимо и твърдо, както са твърди и яки камъните по езерния бряг.
Сега вече страните на Следотърсача пламнаха и изразът на сдържана гордост и достойнство, който той инстинктивно бе възприел, се, смени с простодушната искреност, тъй присъща на неговия характер. Той разтърси сърдечно ръката на младия си приятел, сякаш нищо не се бе случило между тях. Леко смръщените му вежди се отпуснаха и в очите му отново се изписа доброта.
— Добре, Джаспър, добре — отвърна той със смях. — Аз не желая никому злото, нито пък някой желае моето. Ние, хората от бялата раса, не бива да сме злопаметни. Но ти щеше да изпаднеш в доста неприятно положение, ако беше наговорил и половината от тези неща на Голямата змия. Макар той да е от племето на делауерите, все пак цветът на кожата…
Леко докосване до рамото го накара да замлъкне. Мейбъл стоеше права до лодката. Дребната й стройна фигура беше някак напрегнато наведена напред. Допряла показалец до устните си, извърнала глава, девойката беше вперила поглед в една пролука на храстите. В протегната си назад ръка държеше една въдичарска пръчка и тъкмо с края на тази пръчка бе докоснала рамото на Следотърсача. Той веднага наведе глава към наблюдателния пост, до който несъзнателно бе застанал, и прошепна на Джаспър:
— Проклети мингоси! Пригответе оръжието си, приятели, но стойте неподвижни като изсъхнали дънери!
Джаспър се приближи бързо, ала безшумно до лодката и с ласкава настойчивост принуди Мейбъл да легне на дъното, но не можа да я склони да скрие главата си, тъй че девойката продължи да следи с поглед враговете. Младежът зае пост до нея, вдигна пушката си, запъна я, готов всеки миг да стреля. Пронизваща стрела и Чингачгук допълзяха като змии до зеленото прикритие и залегнаха там в очакване, с пушки в ръка, а жената на Пронизваща стрела скри глава между коленете си, покри я с памучната си рокля и затихна неподвижна. Кап извади пистолетите си от пояса, но явно не знаеше какво да предприеме по-нататък. Само Следотърсача не помръдна. Още от самото начало той бе заел позиция до една пролука в листата, през която можеше да стреля безпогрешно и да наблюдава движението на враговете. Той беше така спокоен и хладнокръвен, че дори критичен момент като този не можеше да го накара да изгуби присъствие на духа.
А положението наистина беше тревожно. Тъкмо когато Мейбъл докосна рамото на ловеца, на завоя на реката, едва на стотина метра от прикритието, газейки във водата, се появиха трима ирокези. Спряха се и заоглеждаха реката. Бяха голи до кръста, въоръжени за поход срещу врага, а по лицата им бяха изрисувани бойни знаци. Те очевидно се колебаеха накъде да тръгнат да търсят бегълците. Единият сочеше надолу по течението, вторият нагоре, а третият към отсрещния бряг.
ГЛАВА V
Смърт и тука, смърт и там.
смърт без милост и без свян.