Принципът на доминото
- Автор: Кенеди Адам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгения Чолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принципът на доминото». Краткое содержание книги:
Тези, които управляват света — парите, войните, хората. Те знаят как да прикрият всяка мръсотия. Защото имат много тъпи копелета за изкупителни жертви… Но Рой Тъкър не иска да бъде „тъпото копеле“. И тръгва срещу правилата.
Срещу техните правила…
— Шефът на сервизните служби, моля.
Стоях там и го гледах как вдига слушалката на четиридесет крачки от мен.
— Тук е мистър Уолдроун от седемнайсет-нула-пет. Има някаква неизправност в климатичната ми инсталация.
— Да, сър.
— Моля, изпратете Гадис този път.
Вървейки към стаята си, отворих вратичката на пожарния кран и погледнах надолу към площадката. Хенмайер си беше отишъл.
31
Едва бях влязъл в стаята си, когато се звънна. Отворих вратата и видях Гадис пред нея. Лицето й беше неподвижно. Тя мина покрай мен и седна на стола до прозореца, а аз на леглото срещу нея. Страхувах се да започна да говоря, не се осланях съвсем на лошото в себе си.
— Вчера Пайн стоеше там и ме убеждаваше, че вашите хора ме притежавали. Той греши. НИКОЙ не ме притежава. Също спомена, че ако не се държа както трябва, съм щял да имам такива неприятности, каквито не съм и сънувал. За това е прав. Вчера видях Спивента прострелян, а тази сутрин сте накарали някого да убие Снейбъл. Не се шегувам. Знам, че ако не бях аз причината, никой от тях нямаше да е мъртъв. И ако се чудите как се чувствам от всичко това, ще ви кажа. Направо ми се гади. Ако сте се опитвали да ми втълпите нещо, искам да ви кажа, че не съм го запомнил. До гуша ми е дошло от вашите хора, сигурен съм. Хванахте ме натясно, но не се заблуждавайте, че сте ме програмирали. Не сте и никога няма да успеете. Не можете да ме пуснете в кутия като фиш. Предайте това на вашия шеф или на комитета ви, или на който там дърпа конците на тази шибана ваша игра. Все още се въздържам, но вземам решенията сам. Имах уговорка с Тейг и не се отмятам от нея. Но не си мислете, че сте ме сложили в джоба си. Ще върна всичко, каквото съм получил. Ако се опитвате да ме насилвате, и аз ще действам по същия начин. Можете да ме убиете, но не и да ме пречупите. Разбрахте ли?
Гадис с мъка преглътна това, което й казах, и кимна.
— И още нещо. Накъдето и да ме пращате, искам да тръгна утре. Писна ми от Чикаго.
32
Когато след вечеря се върнах в стаята си, лампичката на телефона ми святкаше. Попитах за някакво съобщение и телефонистката каза:
— Можете да си получите билета за самолета от бюро „Браниф“, аерогара „О’Хеър“, утре сутринта в седем часа. Полетът ви ще бъде в седем и четиридесет и пет.
— Накъде ще замина? — попитах.
— В съобщението не се казва.
Опаковах си багажа, взех си душ и си легнах рано. Беше десет и петнайсет, когато изгасих лампата. Лежах по гръб и се чудех дали ще се повтори безсънието от предишната нощ. Следващото нещо, което помня, е, че телефонът звънеше.
— Вашето телефонно събуждане, мистър Уолдроун. Пет часът.
Закусих в стаята си, после взех такси до аерогарата. Момичето от бюро „Браниф“ имаше букли над очите си и голяма чаша с кафе в ръцете си.
— Името ми е Хари Уолдроун. Имам предварително платен билет.
— Закъде?
— Не знам.
— Не се притеснявайте, господине. Още е рано.
— Компанията ми е направила резервация. Но не знам направлението.
— Имате ли поне някаква представа закъде?
— Слушай, сладурче, знам, че е рано. Но е точно толкова рано за мен, колкото и за вас. Сега ще пуснете ли името ми в този компютър, или да се обадя в контролния офис и да ги накарам да го направят?
Тя не отговори. Седна и натисна клавишите на компютъра, погледна го и каза:
— Ето го и нашия полет, три-едно-седем, за Мексико сити. Със спирка във Форт Уорт.
— Добре. Сега ми намерете билета и ще ви оставя сама с вашето кафе.
— Трябва да е истинско удоволствие да бъде човек женен за вас.
— Не съм женен. Свещеник съм.
Билетът ми беше за първа класа. След като потънах в една от онези големи седалки, заспах веднага. Като дойдоха със закуските, двадесет минути след излитането, ядох отново и пак заспах.
Събудих се чак като прелитахме над Оклахома. Четох си списание до приземяването във Форт Уорт и спах през цялото време, докато самолетът беше на земята. Събудих се при излитането. Тогава постепенно започнах да се оправям. Стоманеният кожух около главата ми постепенно се разпускаше, костите престанаха да ме болят, започвах да владея мускулите си.
За мен сънят е лекарство. Винаги е бил. По някой път е и наркотик. По време на тежкия период с баща ми, когато майка ми умря, двамата с Енид спяхме като наркомани, час след час, през деня и през нощта, затваряйки се за всичко, без да виждаме и да помним нищо.
Но в самолета не беше така. Беше просто и хубаво. Чувствах се чист, здрав и в безопасност, далеч от неприятностите и в пълно неведение за това, което ме чака напред. Надявах се, че когато сляза от самолета в Мексико сити, ще видя Телма.