Принципът на доминото
- Автор: Кенеди Адам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгения Чолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принципът на доминото». Краткое содержание книги:
Тези, които управляват света — парите, войните, хората. Те знаят как да прикрият всяка мръсотия. Защото имат много тъпи копелета за изкупителни жертви… Но Рой Тъкър не иска да бъде „тъпото копеле“. И тръгва срещу правилата.
Срещу техните правила…
Слязох от колата, стоях на паркинга и го гледах, докато се отдалечи. Поседях още два часа в зоологическата градина, седнал пред клетката на тигрите, подреждайки в ума си онова, което знаех, мислех и подозирах, и се опитвах да си представя някакъв изход. Бях хладен и спокоен, твърдо решен да измисля най-правилния начин на действие. Но всичките ми мисли се извиваха обратно към началната си точка. Минаваше пет, когато се върнах в хотела. Бях вървял пеша през цялото време, само спрях на Дивижън стрийт за чаша кафе и хамбургер. Като влязох в стаята си, видях един плик на килима, точно зад вратата. Отворих го и намерих бяла картичка с надписан на машина текст:
„Гледай новините в шест часа по четвърти канал.“
30
Седнах пред телевизора и изгледах края на някакъв филм за лосовите стада в Аляска, като се опитвах да остана буден. Няколко минути преди шест влязох в банята и си плиснах студена вода на лицето, събух си обувките и чорапите и си намокрих краката.
Когато се върнах пак пред телевизора, програмата тъкмо започваше. Вървяха местните новини за Чикаго и околностите. Около пет или десет минути гледах и слушах, но всичко ми се струваше безсмислено. Почти очаквах да видя собственото си лице, придружено с някаква новина относно бягството ми от Хобарт. Когато се появи снимката на Снейбъл, я гледах около секунда, преди да я разпозная. След това чух гласа на водещия:
— …мъртъв в колата си, в сградата на кантората му на Норт Ла Сейл стрийт. Смъртта е причинена от удар по главата. Нищо не е взето от колата или джоба на жертвата. Полицията изключва кражбата като мотив. Мистър Снейбъл е роден в Чикаго и е бил виден криминален адвокат тук през последните десет години. С активно отношение към държавната политика, той…
Изключих телевизора. Ръката ми трепереше. Отидох до телефона и вдигнах слушалката.
— Шефът на сервизните служби, моля.
— Да, сър, сега ще ви свържа.
— Тук е мистър Уолдроун от стая седемнадесет-ну-ла-пет. Климатичната ми инсталация не работи.
— Веднага ще пратя човек, сър.
Изправих се, свалих си вратовръзката и я окачих в гардеробчето, седнах на края на леглото си и си обух чорапите и обувките.
В този момент чух външния звънец. Отидох до вратата и попитах:
— Кой е?
— Струва ми се, че се обадихте за климатичната инсталация.
— Да. Само минутка. — Извадих носната кърпа от джоба си, сгънах я във формата на дълга ивица и увих с нея ставите на дясната си ръка. Тогава отворих вратата.
Мъжът беше русокос, късо подстриган. Носеше скъп костюм и вратовръзка на точки. Изглеждаше тъй, сякаш бе ходил на същото училище и бе завършил един и същи клас с Пайн и Брукшайър.
— Мистър Уолдроун. Казвам се Хенмайер.
Той също беше с половин глава по-висок от мен и с трийсет фунта по-тежък. Когато затваряше вратата след себе си, не го чаках да се обърне, а го ударих с всичка сила зад лявото ухо. Като се извърна, го праснах три пъти в корема така, че наведе глава. После го хванах за врата и притиснах коляното в брадичката му. Отворих вратата и го извлякох по коридора към външната стълба. Отворих вратата на пожарния кран, за-мъкнах го до най-горното стъпало и го засилих с цялата му тежест надолу. Той прелетя през половината от стъпалата и се приземи, проснат на долната площадка.
Върнах се обратно в стаята си, сложих си вратовръзката и сакото и взех асансьора до преддверието на първия етаж. Всички телефонни кабини бяха пълни. Изтичах до главния вход и открих една свободна. Набрах номера на офиса на Апългейт. Звънна пет пъти, накрая женски глас се обади.
— Търся д-р Апългейт…
— Съжалявам, но офисът е затворен. Работи само секретарката му.
— Къде мога да го открия?
— Той ще намине насам. Бихте ли си оставили телефонния номер?
— Не, благодаря. Ще го потърся по-късно.
Излязох от телефонната кабина и прекосих фоайето към външния телефон.